Лили Джърмейн - Пет мили

Извадих айфона си от чантата и включих приложението, което Елиът беше инсталирал — същото, което проследяваше чрез джипиес всичките пет телефона, които плуваха в резервоарите на моторите. Издишах облекчено, когато на екрана се появиха шест зелени точки. Всички работеха, така че би трябвало, всички да се взривят.

Това беше едно голямо би трябвало.

Не бях глупачка, знаех, че нещата можеха да се объркат. Ако не го настроех правилно, можеха да се отдалечат твърде много с моторите и детонаторът да стане безполезен. Трябваше да съм на разстояние от пет мили от телефоните в резервоарите, за да действа детонатора. Не знаех защо, просто следвах инструкциите на Елиът.

След това идваше проблемът с груповото им заминаване. Ако тръгнеха по различно време щях да съм прецакана, защото щеше да означава, че някои от тях щяха да се взривят близо до къщата, а може би даже и в гаража.

Изключих джипиеса на телефона си, проверих дали има батерия, и го пуснах в чантата си. Доволна, преметнах чантата си през рамо и излязох на пръсти от гаража, затваряйки безшумно вратата зад мен.

По тялото ми се разля облекчение и внезапно ми се прииска да се разрева. Отново. Тръгнах пак по коридора обратно към стаята, в която се предполагаше, че Дорнан все още спи, и тъй като вече си бях свършила задачата, вече се носех безгрижно.

Което беше доста глупаво от моя страна, защото, когато изкачих стълбите и завих към спалното крило, моят принц в лъскави доспехи беше застанал на пътя ми единствено по чифт черни боксерки, с разрошена коса и скръстени на гърдите ръце.

— Оу — казах, плъзгайки поглед по тялото му, — здравей.

— Къде си мислиш, че ходиш? — попита Джейс гневно.

— Опитвам се да намеря тоалетна — сопнах му се. По дяволите, добре, че ме намери след като бях поставила бомбите, иначе щях да съм зверски прецакана и вероятно щях да свърша с куршум в главата.

— В стаята ти има тоалетна — отвърна той, сякаш бях малоумна.

— Да, а като събудя баща ти, няма да се трае — просъсках.

Той се приведе към мен и помириса нощницата ми.

— Какво правиш? — попитах, избутвайки го от личното ми пространство.

— Защо миришеш на бензин? — попита Джейс, а по лицето му се изписа съмнение.

Присвих очи.

— Защото баща ти направо се отърка в мен. Трябва ли да питаш? Искаш ли да ти опиша с детайли?

Той изгледа чантата ми и буквално можех да видя какво се въртеше в красивата му глава.

— Защо носиш чантата си, щом ще ходиш до тоалетната? — попита, като я издърпа рязко от рамото ми.

Отвори дамската ми чанта, в която в момента имаше единствено дрехи и голям пакет с тампони.

— Защото съм в цикъл, тъпако — отвърнах. — Да не искаш да ми кажеш, че трябваше да разнасям огромната кутия с „Тампакс“, за да могат да видят братята ти? — Протегнах ръка и измъкнах кутията от чантата си и я размахах пред лицето му. — Мога само да си представя солените шегички, които щяха да направят.

Привидно доволен от историята ми — и все пак нерадостен — той ми хвърли чантата обратно и аз я хванах, преди да успее да падне на земята. Обърна се и закрачи напред, а аз се загледах в задника му, който изглеждаше изключително добре в тесните боксерки.

Промъкнах се обратно в стаята, която делях с Дорнан, без да го събудя и седнах в ракитовия стол на терасата насред мъгливата, поносимо топла нощ.

Седнах и зачаках слънцето да изгрее и да започне денят ми за разплата.

Дорнан се събуди в момента, в който слънцето започна да се показва на хоризонта, огрявайки света с приказна оранжева светлина, полумрачно и полусветло. Наблюдавах го от мястото си на терасата, докато се облича бързо и експедитивно. Имаше дори истински кобур, който минаваше през гърдите му върху семпла черна тениска и по един пистолет под двете мишници. Нахлузи кожено яке отгоре — също чисто черно, предполагах защото разчитаха на елемента на изненада — и беше облечен за убиване.

Твърде жалко, че той щеше да бъде този, който ще умре.

Излезе на терасата и аз се изправих да го поздравя.

— Добро утро, малката — каза, като наведе глава към устните ми и взе това, което считаше за свое.

Застанах на пръсти и го целунах страстно. Целунах го яростно. Целунах го с всяко едно чувство, което беше останало в тялото ми. Трябваше да се спра, преди да отхапя езика му и да вкуся кръвта му.

Когато се отдръпна от мен, беше запъхтян, а на устните му играеше дяволита усмивка.

— Дявол да го вземе, Сами — каза, потривайки долната си устна с пръсти. — Ако не знаех по-добре, щях да си помисля, че искаш да ме изядеш жив.