Лили Джърмейн - Пет мили

Бях се примирила с каквато и съдба да ми беше отредил. Най-малкото заслужаваше поне този избор.

Изглеждаше шокиран.

— Обещавам да не те убивам, ако ми кажеш какво си направила. Какво правиш тук? — отново повтори фразата, която разкъсваше сърцето ми. — Наистина ли си ти? — Поклати бавно глава изумено. — Мислех, че си мъртва.

— Убих братята ти — прошепнах най-накрая и обезумяла не можех да спра думите, които се изливаха през устата ми. — Отрових Чад. Придържах пакетче с отровен кокаин под носа на Макси, докато не предозира. Аз поставих бомбите в моторите, които убиха другите двама. — Поех си дълбоко въздух и започнах да ридая отново. Не можех да го погледна отново, затова вдигнах очи към небето.

Той пусна раменете ми и постави ръцете си от двете страни на лицето ми, подканвайки ме да се надигна от земята, към която ме беше притиснал.

— Джулиет — прошепна и начинът, по който каза името ми, истинското ми име, накара душата ми да се разпали.

— Не съжалявам — изревах инатливо и го погледнах в очите. — След това, което ми причиниха… нито един от тях не страда достатъчно.

Ръцете му ме стиснаха по-силно, когато затворих очи.

Това беше. Щеше да ми прекърши врата.

Цялото ми тяло потрепери, когато усетих устните му върху своите да ме целуват с такъв плам, че можехме да осветим и небето над нас. Не можех да направя друго, освен да отвърна на целувката, докато в един-единствен миг тялото ми успя да предаде копнежа и отчаянието, които бях таила в себе си през последните шест години.

Да целувам Джейсън Рос отново беше по-хубаво, отколкото си бях представяла, че ще бъде. Ръцете му се плъзнаха към бедрата ми и той ме придърпа по-близо, като се притисна в мен, карайки сърцата ни да затуптят учестено в унисон.

И ако кажех, че ми се искаше този момент да се развие по друг начин, щях да излъжа. Защото краят винаги щеше да бъде един и същ — грандиозна гибел. Винаги щеше да разбере коя бях в действителност. Че стоях пред него жива и здрава и изпълнявах отмъщението си. Не предполагах, че ще се досети толкова рано, но беше умен и аз го бях подценила.

— Божичко — прошепна измежду жадните целувки, — Джулз, ти си тук. Ти си тук. — Топлите му ръце се спуснаха по разголения ми стомах, докато тениската ми висеше отстрани, разкъсана на две само преди няколко мига от него в желанието си да докосва всяка открита част от тялото ми. Беше по-скоро отчаян, отколкото сексуален акт, с който молеше да разбере дали всичко това бе истина.

Най-накрая се откъсна от мен и видях, че и в неговите очи блестяха сълзи.

— Няма да те убивам — каза дрезгаво. — За какъв ме мислиш?

Отдръпнах се леко, усещайки огнени пламъци навсякъде по кожата си, където ме бе докосвал.

— Мисля те за син на Дорнан — отвърнах печално. — А ти току-що целуна момичето, което ще го убие.

Погледът му се спусна от очите към устните ми и той се притисна отново към мен и ме зацелува страстно. Бях объркана, но не се противях. Преди няколко минути беше направо бесен. Нямаше ли да ме убие заради нещата, които бях извършила?

Устните му се откъснаха от моите и оставиха горещи следи от целувки по врата ми.

— Ще спра — каза задъхано между целувките. — Само кажи и спирам, заклевам се.

Прокарах пръстите си през късата му коса, усещайки всяко едно косъмче като трепет по свръхчувствителните си нерви.

— Не спирай — отвърнах, а от очите ми потекоха сълзи. — Моля те, не спирай никога повече.

Знаех, че рано или късно щеше да спре да ме целува, след което отново щеше да се ядоса и щеше да иска да знае защо. Но сега, застинали във времето, докато целувах момчето, което бях изгубила преди всичките тези години, не можех да не си мисля, че дори и да ме убиеше после, първо щяхме да изживеем това.

Lili Saint Germain

Five miles, 2014

Редактор: ganinka, 2015

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36214

Последна корекция: 3 февруари 2016 в 08:23

slim (англ.) — слаб. — Б.пр.