Лили Джърмейн - Пет мили

Погледът му обходи тялото ми, спирайки се върху бюста ми, който се подаваше изпод блузата.

— Съжалявам — присвих рамене, опитвайки се да се промуша покрай него. — В цикъл съм. Иначе офертата звучи прекалено добре, за да откажа.

Пропитите ми със сарказъм думи изглежда не разхлабиха ентусиазма му, нито нарастващата му ерекция, която издуваше провисналите му дънки.

— Винаги можеш да ми лапаш хуя — каза дрезгаво, като постави ръка на рамото ми, подканвайки ме по изключително груб начин да падна на колене.

Хвърлих му един сексапилен поглед, докато хапех устната си и гледах към ухиленото му лице.

— Ммм, звучи много примамливо — отвърнах с подигравателна сериозност. — Но ще пропусна.

Уви пръстите си около горната част на ръката ми и стисна силно.

— Може би ще те изчукам въпреки това. Малко кръв не може да ме уплаши.

„Може би ще е най-добре да те чукам, докато не закървиш.“ Беше като по-млада версия на баща си.

Засмях се, поклащайки глава.

— Мислиш ли за нещо друго, освен за чукане? — попитах сериозно, взирайки се в лицето му. Спомних си за хлъзгавите му от кръвта ръце, които се бяха увили около гърлото ми и изгарянето в ноздрите ми от отровената кока, след което се сетих за арогантната му физиономия, която се беше надвесила над мен преди шест години, докато се опитвах да го преборя, и нова вълна от омраза се разби в мен.

— Не точно — каза, усмихвайки ми се арогантно.

— Мисля, че бях достатъчно ясна, че не искам да имам нищо общо с теб, задник такъв — казах, опитвайки се да го избутам настрани и да изляза от стаята, която изведнъж стана изключително тясна.

Другата му ръка сграбчи свободното ми рамо и стисна силно.

— Още по-добре — простена, затягайки хватката си. — Изглежда ще крещиш доста. Обичам кучки, които крещят.

Кръвта ми закипя от ярост, а изражението на лицето му, когато забих коляното си в слабините му толкова силно, че ме заболя, беше безценно. Той простена и започна да се превива от болка.

— Шибана кучка — изръмжа, като се държеше за пакета с две ръце, докато аз се промуших покрай него, за да изляза от стаята.

— Винаги можеш да лапаш моя хуй — казах, като минах бавно покрай него и закрачих надолу по коридора.

Отправих се към гаража, влизайки в огромното, безлично пространство, точно когато Дорнан изнасяше разгорещена реч на четирима от синовете си — Джейс, Дони, Мики и Ант. Навъртах се отстрани, докато Дони не ме забеляза.

— Изчезвай — каза той. — Това е семейна среща.

— Всичко е наред — намеси се Дорнан, вдигайки ръка. — Тя идва с нас.

— Тя ще идва? — разбесня се Мики. — Защо, по дяволите, ще идва?

— Защото аз казах така, мамка му! — извика Дорнан. — Искаш ли да дойдеш, или искаш да стоиш тук като малко лайненце, докато ние отмъщаваме за братята ти?

Джаз ме погледна злобно, докато минаваше куцайки покрай мен и се включи в разговора.

— Кучката даже не може да стои права — каза презрително. — Наистина ли мислиш, че ще може да седи отзад на мотора с часове?

Лицето на Дорнан се смекчи моментално.

— Вземи я в колата си, Джейсън — каза уморено. — По дяволите, все още изглежда като мъртвец.

Джейс просто ме изгледа, преди да извърне поглед към баща си.

— Май и ти ще е най-добре да си с колата — прошепнах с подигравателно съжаление на Джаз, който беше толкова близо до мен, че раменете ни почти се докосваха. — Изглеждаш така, сякаш едва ходиш. Наистина ли мислиш, че ще можеш да седиш на мотора с часове?

Имах чувството, че искаше да ме удари с юмрук в лицето, затова му се усмихнах сладникаво.

— Май си права — промърмори той, така че само аз да го чуя. — Може би ще ти разцепя задника от чукане на задната седалка, докато малкото ми братче кара.

Върнах вниманието си обратно върху Дорнан, като правех всичко възможно да не показвам гнева, който бушуваше в мен. Щеше да е толкова хубаво, когато натисна спусъка и овъгля шибаняците.

— Готови ли сте? — попита Дорнан. Всички изсумтяха и промърмориха в отговор. — Добре — каза той, като преметна единия си крак през мотора. — Да изчезваме оттук. Джейс, ще се видим с вас двамата там.

Джейс кимна сковано и отстъпи назад, докато останалите се качиха на моторите и ги форсираха шумно. Звукът беше толкова силен, че едва се сдържах да не запуша ушите си с пръсти. Това би изглеждало като признак на слабост, а последното, което исках, е да изглеждам мекушава пред тези хора.

Вратата се отвори и Дорнан изчезна, оставяйки облак от дим след себе си. Стори ми се странно, затова загледах останалите, като потегляха, и видях, че от ауспусите им не излизаше никакъв дим. Скоро силното бучене намаля и изчезна напълно, оставяйки ни двамата с Джейс сами само с мотора му помежду ни.