Лили Джърмейн - Пет мили

Стисна челюст толкова силно, че имах чувството, че всичките му зъби ще се натрошат на парченца и ще изхвърчат през устата му.

— По дяволите, толкова си заблудена — отвърна той, поклащайки глава. — Ядосан съм ти, защото те целунах, Сами, а след това разбрах, че всичко, което излиза от устата ти, е лъжа след лъжа!

— Не е вярно! — сопнах се аз. — Когато отвърнах на целувката ти, не беше лъжа.

Лукавата усмивка се върна на лицето му. Как мразех да я виждам. Не й беше мястото там и сърцето ми се късаше, че аз бях виновна за страданието му.

— Никой не се навърта дълго около мъж като баща ми, освен ако не иска да постигне нещо — каза той със смъртоносно спокоен глас. — Какво търсиш? Пари? Информация? Шпионираш ли ни? Защото нека ти кажа, никой не го е надцаквал. Той е шибаният Дорнан Рос, Саманта.

Е, нямаше какво да отвърна на това.

Защото беше прав.

— Тръгваме — каза рязко, дърпайки ме отново за ръката.

— Ами ако се противопоставя? — попитах аз.

— Нека ти го кажа по-ясно — поде той. — Докато не разбера каква игра играеш, няма да те изпусна от поглед.

— Ами ако никога не разбереш това, което си мислиш, че ще разбереш?

Той се приведе напред, прибирайки един кичур коса зад ухото ми в жест, който трябваше да бъде мил, но в този случай беше ужасяващ.

— Тогава значи ще си вързана за мен за доста дълго време, скъпа.

— Колко ужасно романтично — казах с насмешка и изтръгнах ръката си от хватката му.

Той се ухили с широка, фалшива усмивка и плъзна авиаторските си очила обратно върху лицето си.

— Побързай — каза той. — Или, кълна се, ще те нокаутирам и ще те завлека до клуба за косата.

Не можех да се спра.

— Ммм, звучи извратено — отвърнах, докато той ме избута през вратата, оставяйки я да се затръшне шумно зад нас.

Държах се наперено и уверено, но през цялото време едно малко гласче в мен крещеше: „Ще те разкрие“.

Пътуването обратно към клуба беше напрегнато, което изобщо не бе добре, тъй като се държах за човека, който искаше да ме съсипе. На няколко пъти, когато бяхме спрели на светофарите, планирах да скоча от мотора, да избягам колкото се може по-бързо, да взема Елиът и дъщеричката му, парите от сейфа и да издухам от Ел Ей.

Но сякаш Джейс усещаше какво ми се върти в главата, защото всеки път щом спирахме напълно, затягаше хватката си около китките ми.

Когато излязохме от гаража и влязохме в дългия коридор на клуба, който беше основната артерия за придвижване, отникъде не се чуваше и звук. Беше направо зловещо тихо и трябваше да си припомня, че полицията беше претършувала сградата едва преди няколко часа и беше напълно нормално мястото да се е превърнало в призрачен град.

Наежих се, когато Джейс притисна ръката си ниско на кръста ми и ме блъсна напред, карайки ме да се препъвам.

— Божичко — казах, като отстъпих настрани и се обърнах към него. — Просто ми казвай, когато искаш да вървя, става ли? Не е нужно да ме буташ напред-назад.

Той ме погледна с присвити очи и стисна силно челюстта си.

— По-забавно е така, не мислиш ли? — ухили се дяволито и ме бутна отново, за да подчертае думите си. Намусих се и закрачих гневно по коридора, докато кръвта ми кипеше. Как смееше да се отнася така с мен. Само ако знаеше.

„Но не знаеше“, намеси се съзнателната част от мозъка ми. „Защото не искаш да му кажеш.“

„Туше, мозък. Ту-шибано-ше.“

Стигнахме до вратата на Дорнан и вътрешностите ми се обърнаха. Той беше последният човек, който исках да видя в този момент. Настроението ми беше толкова скапано, че се зачудих да не приближава онова време от месеца или нещо подобно. Но каквото и да беше, ме караше да се чувствам дяволски ужасно и ако се опиташе да ме накара да лапам хуя му отново в близкото бъдеще, щях да го отхапя.

Джейс почука два пъти и отвори вратата, след което ме избута в стаята и затвори. Без довиждане. Без думичка. Усмихнах се сладникаво, когато Дорнан се обърна от мястото си в края на леглото, където натъпкваше дрехи в един спортен сак.

— Сами — каза, без да спира каквото правеше, — успя ли да разгледаш някоя друга забележителност?

Повдигнах рамене.

— Не точно. По-скоро се скрих в един мотел.

Беше започнал да отваря шкафове и да вади неща, които после напъхваше в сака. Стомахът ми се сви, когато видях отворената си чанта на земята до неговата.

— Опита ли се Джейсън да те сваля днес, Сами?

Кълна се, сърцето ми спря за секунда, когато ми зададе въпроса.