Лили Джърмейн - Пет мили

— Да, точно така — отвърна той, взимайки телефона обратно.

Загледах се в редицата от мобилни апарати, когато ме осени още една мисъл.

— Няма ли найлоновите пликове да се разтопят в резервоарите?

Той кимна.

— Ще увия всичко с това. — Повдигна едно парче от нещо, приличащо на плътна, матирана пластмаса. — Използват го за облицовка на хеликоптерните резервоари. Бензинът няма да го разяде в продължение на пет хиляди години.

— И… как се очаква да звънна на пет номера по едно и също време? Само не ми казвай, че си достатъчно умен, за да клонираш телефони или нещо от сорта.

— С приложение. — Той спря за момент с опъната самозалепваща лента в ръцете.

— С приложение? — повторих глуповато.

— Да, бейби. — Усмихна ми се дяволито. — Има такова приложение. Има приложения за всичко.

Отново стана сериозен, а лицето му сякаш остаря с години. Изглеждаше толкова уморен, колкото и аз самата се чувствах. И двамата се бяхме превърнали от хората, които бяхме, в износени обвивки. Болеше ме, че причината за стресирания му и уморен вид бях аз.

Побутна един от найлоновите пликове и ме погледна решително.

— Трябва да приключиш започнатото — каза категорично.

— Знам — прошепнах.

— Действай тогава.

Няколко часа по-късно и един катастрофален урок по детониране на бомби, Джейс ми се обади. Беше посред нощ и двамата с Елиът отдавна бяхме заспали всеки в собствено легло. Отчаяно исках да легне до мен, както правеше преди, да ме гали по косата и да ми шепне, докато заспа, но знаех, че нямаше да се случи. Беше му дошло до гуша от мен и ми беше прекалено сърдит, за да направи подобно нещо. Затова спахме отделно, един до друг, в две еднакви легла.

Изключих звука на телефона си и запристъпвах тихо към балкона. Затваряйки вратата внимателно зад мен, отговорих на обаждането.

— Хей — прошепнах и се облегнах на високия парапет.

— Стигна ли вече Фиджи? — попита Джейс.

— Не — отвърнах. — В другия край на града съм. Безопасно ли е да се върна?

Той се засмя.

— Сигурна ли си, че не искаш просто да избягаш с татуировчика?

— Не е каквото си мислиш — запротестирах. — Мога ли да дойда вече?

— Ченгетата най-накрая си заминаха — каза той. — Тъкмо ще се прибирам. Утре е важен ден.

— О, така ли? — попитах с явно любопитство. — В какъв смисъл „важен“ ден?

— Сутринта тръгваме за Тихуана — отвърна. — Отвъд границата. Имаш ли паспорт?

— Не — изрекох, а стомахът ми се сви. Е, имах няколко фалшиви паспорта, но нито един от тях не беше с името на Сами.

— Е, нищо — каза той. — Изглежда ще останеш от едната страна докато ние сме от другата.

— Какво искаш да кажеш? Защо изобщо ще идвам някъде?

— Баща ми е убеден, че някой в клуба ти има зъб. Мисля, че това са пълни глупости, но след инцидента с кокаина няма намерение да те изпуска от поглед.

Начинът, по който го каза, и с всичките подробни обяснения беше достатъчно красноречив. В този момент, усещайки тъпа болка в гърдите, разбрах, че ме лъжеше.

Кръвта ми кипна, а краката ми омекнаха като желе.

— Сигурен ли си, че не си ти този, който иска да ме държи под око? — попитах аз.

Имаше кратка пауза от другата страна на слушалката, след което той проговори отново.

— Има ли някакво значение? Кажи ми само откъде да те взема утре.

— Баща ти не иска да се прибирам веднага? — попитах смаяна.

— Баща ми е зает да се занимава с бъркотии — отвърна Джейсън уморено. — Давам ти шанс да се измъкнеш, Саманта. По дяволите, давам ти пет часа да изчезнеш от Ел Ей.

Обърнах се и прилепих челото си за стъклото, наблюдавайки как гърдите на Елиът се повдигат и спускат, докато спи.

— Няма да ходя никъде — отвърнах.

— Ще ти звънна в осем — каза и затвори.

Оставих Елиът да спи до шест, след което го събудих. В продължение на два часа, докато закусвахме яйца и бекон от румсервиза, той ме просветляваше какво точно трябва да направя, показвайки ми как да използвам приложението, с което щях да звънна на петте телефона едновременно.

След това, тридесет секунди по-късно, бомбите щяха да избухнат, задействайки верижна реакция, която щеше да се погрижи всеки, който кара един от моторите с експлозив, да отпътува към една пламенна и сигурна смърт.

Включително и Дорнан.

След като Елиът си тръгна от хотела, малко преди Джейс да ми звънне, прекарах известно време на балкона, наблюдавайки как градът започва да се събужда и как оживените улици на Ел Ей започваха да се задръстват от коли.