Джефри Арчър - Да кажем ли на президента

— Малко вероятно е — каза сенаторът. — Ще се убедите, когато изслушате доклада ми.

Бившият агент сви устни.

— Не си доволен, а, Матсън?

— Така е.

— Добре, провери. Съобщи ми, ако откриеш нещо.

Председателят не пропускаше нищо. Погледна към сенатора.

Сенаторът презираше тези мъже. Те бяха толкова ограничени, толкова алчни. Интересуваха се единствено от пари, а Кенеди искаше да им ги отнеме. Тяхната жестокост го бе уплашила и отвратила. Никога не би позволил на това мазно копеле Никълсън да вложи толкова много в тайните предизборни фондове, макар да знаеше, че без тези пари нямаше да спечели. Толкова много пари на толкова ниска цена: желязна съпротива срещу каквото и да било ограничаване на търговията с оръжие. Той бе убеден противник на законопроекта. Но да убиеш президента, за да предотвратиш приемането му, за бога, това е лудост! Но председателят го държеше в ръцете си. „Ще ми съдействаш или ще те компрометирам, приятелю“ — любезно му бе заявил той. Половината му живот бе преминал в опити да влезе в Сената и което е по-важно, като сенатор се справяше много добре. Ако откажеше, с него бе свършено. Обществен скандал. Никсън, Агню, Хау и сега той. Не можеше да го понесе. „Съдействай ми, приятелю, за твое собствено добро. Нуждаем се от малко информация и от присъствието ти в Капитолия на десети март. Бъди разумен, струва ли си да съсипеш живота си заради Кенеди?“ Сенаторът се покашля и каза:

— Малко вероятно е ФБР да знае за плана ни. Както мистър Матсън знае, ако ФБР разполагаше с някакви сведения, ако имаше някаква причина да сметне, че тази заплаха за живота на президента е по-различна от хилядите други, щеше незабавно да уведоми Сикрет Сървис. Секретарката ми обаче бе уверена, че програмата на президента за следващата седмица остава непроменена. Нито една среща не е отменена. На десети сутринта той ще дойде в Капитолия, за да произнесе реч пред Сената…

— Точно това е въпросът — надменно го прекъсна Матсън. — Всички заплахи срещу президента, дори най-невероятните, се докладват на Сикрет Сървис. Ако не са им съобщили нищо, значи…

— Значи не знаят нищо, Матсън. — Председателят бе категоричен. — Казах ти да проучиш въпроса. Сега позволи на сенатора да отговори на по-важен въпрос: ако ФБР знае какво става, ще каже ли на президента?

Сенаторът се поколеба.

— Не, не мисля. Може би само ако са абсолютно сигурни, че на определена дата го заплашва нещо. В противен случай всичко е нормално. Ако сметнат някоя заплаха или основание за заплаха за сериозни, няма да позволят на президента да излезе от Белия дом. Сикрет Сървис докладва пред Конгреса, че към президента са били отправени хиляда петстотин седемдесет и две заплахи, но не са правени опити за покушение.

Председателят кимна:

— Или знаят всичко, или не знаят нищо.

Матсън настоя:

— Все още съм член на Дружеството на бившите специални агенти. Снощи бях на сбирката, но никой не знаеше нищо. Все някой щеше да е чул. По-късно пийнахме по чашка с Грант Нана, бившия ми шеф във Вашингтонското бюро. Стори ми се почти незаинтересован, което е странно. Мислех, че Стамс му е приятел, но не можех да го разпитвам много, тъй като на мен Стамс не ми е бил приятел. Все пак съм обезпокоен. Защо ще ходи в болницата? Защо никой в Бюрото не говори за смъртта му?

— Добре, добре — каза председателят. — Ако смятате, че на десети март няма да успеем, по-добре отсега да се откажем. Продължаваме, все едно че нищо не се е случило, освен ако не усетим опасност — а това е твоя задача, Матсън. На десети ще бъдем готови, освен ако ти не ни спреш. Продължаваме според плана. Първо, ще повторя програмата му за този ден. Кенеди — никой в стаята, освен сенатора, не го наричаше „президентът“ — напуска Белия дом в 10:00. На третата минута минава покрай сградата на ФБР, а на петата — покрай Пийс монюмънт в северозападната част на Капитолия. Обикновено използва служебния вход, но сенаторът ни увери, че този път, за да извлече дивиденти от посещението си, ще използва стълбите. Това ще му отнеме четиридесет и пет секунди. Сигурни сме, че това време ще е достатъчно и Ксан лесно ще се справи. Аз ще наблюдавам от Пенсилвания авеню как Кенеди преминава покрай сградата на ФБР. Тони ще ни очаква с кола, за всеки случай, а сенаторът ще стои на стълбите на Капитолия, за да забави Кенеди, ако четиридесет и петте секунди се окажат недостатъчни. Най-важната част от операцията зависи от Ксан. Разчели сме я до секундата. Така че слушайте внимателно. Включих Ксан в бригадата, която ремонтира фасадата на Капитолия. И, повярвайте ми, истински подвиг бе да накарам този профсъюз да наеме азиатец. Продължи ти, Ксан.