Джефри Арчър - Да кажем ли на президента

За разлика от Тони, Ксан не недоволстваше срещу останалите. Просто не мислеше за тях. Бяха го наели с негово съгласие за изключителна работа, за която щяха да му платят добре, и която най-после щеше да бъде отмъщение, макар и частично, за обезобразените тела на жена му и на дъщерите му. Ролята на останалите в операцията бе помощна, второстепенна. При положение че я изиграеха с минимум глупави грешки, той щеше да изпълни своята безупречно и след няколко дни щеше да се върне в Ориента — Банкок, Манила или може би Сингапур. Ксан не бе решил. Когато всичко свърши, щеше да има нужда — и щеше да е в състояние да си го позволи — от продължителна почивка.

Третият човек в стаята, Ралф Матсън, бе може би най-опасният сред тях. Висок един и осемдесет и осем, широкоплещест, с голям нос и масивна брадичка, бе най-опасен, защото бе високоинтелигентен. След петгодишна служба като специален агент на Федералното бюро за разследване, използвайки като повод смъртта на Хувър, бе открил лесен начин да се измъкне от Бюрото — вярност към шефа и тям подобни глупости. Преди да напусне, бе усвоил достатъчно, за да се възползва от всичко, на което го бяха обучили. Бе започнал с шантажи на дребно — хора, които не искаха досиетата им във ФБР да станат обществено достояние. Сега обаче се бе заел с по-значителни неща. Не се доверяваше никому — Бюрото го бе научило и на това — особено на глупавия макаронаджия, който при натиск можеше да оплете конците, нито пък на мълчаливия жълтолик наемен убиец с дръпнати очи.

Вратата се отвори. Тримата се обърнаха — трима души, свикнали с опасностите, които трудно можеха да бъдат изненадани. Отпуснаха се, щом видяха двамата мъже, които влязоха.

По-младият пушеше. Седна начело на масата, както подобава на председател; другият се настани до Матсън, отляво на председателя. Кимнаха си, нищо повече. По-младият, Питър Никълсън, според регистрационната му карта на гласоподавател, и Пьотър Николаевич, според свидетелството за раждане, приличаше на достопочтен президент на преуспяваща компания за козметика. Костюмът му бе от „Честър Бари“, обувките от „Чърч ъф Лондон“, вратовръзката — от „Тед Лапидус“. Криминалното му досие не разкриваше нищо. Затова и седна начело на масата. Той не смяташе себе си за престъпник; просто желаеше да запази статуквото.

Бе член на малка група милионери от Юга, натрупали състояние от търговия със стрелково оръжие. Мащабите на бизнеса им бяха огромни. Според Втората поправка на конституцията всеки американски гражданин имаше право да носи оръжие и всеки четвърти мъж се възползваше от него. Обикновен пистолет или револвер струваше само сто долара, но ловна пушка или карабина специално изпълнение, които бяха признак на благосъстоянието на мнозина патриоти, можеха да стигнат и до десет хиляди. Председателят и неговата шайка бяха продали милиони пистолети и десетки хиляди пушки. Бяха привлекли Джими Картър на своя страна, но знаеха, че няма да успеят да убедят Тед Кенеди. Законопроектът за контрол върху оръжията бе одобрен, макар и с незначително мнозинство, от Камарата на представителите и освен ако не се случеше нещо непредвидено, несъмнено щеше да мине и в Сената. Именно затова, за да запази сегашното положение, председателят седеше начело на масата.

Откри срещата тържествено, както би сторил това всеки председател. Сетне поиска от подчинените си да му докладват. Първо Матсън.

— Включих се в първи канал на ФБР. — През годините, прекарани в Бюрото, готвейки се за кариера в престъпния свят, Матсън бе откраднал една от специалните им портативни радиостанции. Бе я изписал за някаква рутинна задача и я бе обявил за изгубена. Бяха го смъмрили и накарали да възстанови стойността й — нищожна цена за възможността да подслушва ФБР. — Знаех, че гъркът се крие някъде във Вашингтон. Подозирах, че след като е ранен в крака, ще отиде в някоя от петте болници. Предположих, че няма да потърси частен лекар, прекалено скъпо е. После чух онова копеле Стамс по първи канал.

— Без ругатни, ако обичаш — прекъсна го председателят.

По време на службата му във ФБР Стамс бе наказвал Матсън с четири мъмрения. Бившият агент не бе опечален от смъртта му. Продължи:

— Чух Стамс по първи канал, докато отиваше към болницата да моли отец Грегъри да посети гърка. Спомних си, че самият Стамс е грък, така че лесно открих отчето. Пристигнах секунди преди да тръгне. Казах му, че гъркът е бил изплашен и няма нужда от услугите му. След което му благодарих. При положение, че Стамс е мъртъв, едва ли някой ще се сети за отец Грегъри, а дори и да го направи, няма да постигне нищо. Сетне отидох до най-близката гръцка православна църква и откраднах одеждите. Пристигнах в „Уудро Уилсън“, след като Стамс и Колвърт си бяха отишли. Дежурната на рецепцията ми каза, че двамата от ФБР се върнали в службата си. Не я разпитвах повече, за да не ме запомни. Открих стаята на Казефикис и се вмъкнах незабелязано. Беше заспал дълбоко. Прерязах му гърлото.