Джефри Арчър - Да кажем ли на президента

Сенаторът трепна.

— На съседното легло имаше една гадна чернилка. Нямах право да рискувам. Можеше да е чул всичко или да ме опише на полицията, така че прерязах и неговото гърло.

Сенаторът се почувства зле. Не бе желал смъртта на тези хора. Председателят остана невъзмутим — разликата между професионалиста и аматьора.

— После се обадих на Тони в колата. Той отиде до Вашингтонското бюро на ФБР и видя Стамс и Колвърт да излизат от сградата. После се свързах с теб, шефе, и Тони изпълни заповедта ти.

Председателят му подаде пачка от сто петдесетдоларови банкноти. На всички американци се плаща според ранга и заслугите; и тук беше така.

Председателят кимна; това бе вместо „благодаря“.

— Тони.

— Когато двамата напуснаха сградата на Старата поща, ги проследих, както ми бе наредено. Прекосиха Мемориал бридж. Немецът ги задмина и подкара далеч пред тях. Веднага след като поеха по „Джордж Вашингтон“ — както бяхме предположили, че ще направят — се обадих на Гербах по радиотелефона. Чакаше със загасени светлини в горичка на около километър пред нас. Включи фаровете и се спусна по склона в лентата за насрещно движение. Веднага след като колата на агентите прекоси Уинди рън бридж, зави рязко пред нея. Дадох газ и ги застигнах отляво. Блъснах ги странично с около сто и десет километра в час в мига, в който тъпият немец ги удари челно. Знаеш останалото, шефе. Ако бе проявил хладнокръвие — завърши презрително Тони, — сега той щеше да докладва лично.

— Какво направи с колата?

— Откарах я в сервиза на Марио. Сменихме двигателя и номерата, изчукахме калника, боядисахме го и я зарязахме. Дори собственикът й не би я познал. После взех друг буик, модел 1980-а, в добро състояние.

— Откъде?

— От Ню Йорк. Бронкс.

— Добре. Там на всеки четири часа се извършва убийство, така че не им остава много време да издирват откраднати коли.

Председателят плъзна една пачка по масата. Пет хиляди долара в използвани банкноти от по петдесет.

— Ще ни потрябваш пак, Тони.

Но не обясни каква ще бъде следващата му задача. Загаси цигарата си и запали нова. Продължи нататък:

— Ксан?

Всички погледи се насочиха към мълчаливия виетнамец. Английският му бе добър, макар и със силен акцент. Често, както много други образовани ориенталци, изпускаше пълния член, което превръщаше речта му в странно стакато.

— През цяла вечер бях заедно с Тони. Получихме заповед да елиминираме двама мъже във форд. Проследихме ги през мост и по магистрала и когато немец пресече път на форд, прострелях две задни гуми за по-малко от три секунди, точно преди Тони да ги блъсне. Нямаха никакъв шанс да овладеят кола.

— Откъде си сигурен, че е било за по-малко от три секунди? — попита председателят.

— Упражнявах се цял ден; среден резултат — две цяло и осем секунди.

Тишина. Председателят подаде още една пачка. Още сто петдесетдоларови банкноти — по две хиляди и петстотин за всеки изстрел.

— Някакви въпроси, сенаторе?

Сенаторът не го погледна; само поклати леко глава.

Председателят продължи:

— От съобщенията в пресата и от по-нататъшното ни разследване, изглежда, че никой не е свързал двата инцидента, но във ФБР не са толкова глупави. Да се надяваме, че сме елиминирали всички, които са чули думите на Казефикис, ако той въобще е имал какво да каже. Трябва да бъдем нащрек. Едно е сигурно, елиминирахме всички, свързани с болницата. Но все още не знаем дали гъркът им е съобщил нещо важно.

— Мога ли кажа нещо, шефе?

Председателят го погледна. На подобни срещи думата се вземаше само ако имаше да се каже нещо съществено. Позволи на Матсън да продължи.

— Едно нещо ме притеснява, шефе. Защо Ник Стамс е ходил в „Уудро Уилсън“?

Всички впериха погледи в него. Не разбираха какво иска да им каже.

— Знаем, че Колвърт е бил там, но не сме сигурни за Стамс. Знаем единствено, че там са били двама агенти и че Стамс е помолил отец Грегъри да посети гърка. Стамс се е прибирал заедно с Колвърт, но според мен Стамс не би отишъл в болницата. По-скоро би изпратил някой друг…

— Дори ако е сметнал, че въпросът е сериозен? — прекъсна го председателят.

— Не би могъл да знае дали е сериозен или не, шефе. Не и преди агентите да му докладват.

Председателят сви рамене:

— Факт е, че Стамс е посетил болницата заедно с Колвърт. Напусна Бюрото с Колвърт, в същата кола, с която напусна болницата.

— Зная, шефе, но не ми харесва. Зная, че сме взели всички мерки, но е напълно възможно от Вашингтонското бюро да са излезли трима или повече души. Така че остава поне още един агент, който е наясно какво всъщност се е случило.