Джефри Арчър - Опасно наследство

Докато следваше знаците към Париж, беше нащрек за други сирени. Най-после стигна предградията, продължи по булевард „Л’опитал“ и успокоен захапа втора ябълка. При нормални обстоятелства би оценил великолепната архитектура на сградите покрай Сена, но днес очите му почти не се отделяха от огледалото за обратно виждане.

Реши да изостави колата на някой голям обществен паркинг: с малко повече късмет щяха да минат дни, преди да я открият.

Зави по Рю де Риволи и пред очите му изникнаха дълги многоцветни знамена. Едва ли можеше да избере по-подходящо място, защото беше уверен, че ще е пълно с чуждестранни коли.

Спря колата в най-отдалечения край на площада. Изяде последното парче сирене и я заключи. Отправи се към изхода и чак тогава забеляза, че изглежда просто смешен в очите на шляещите се туристи, облечен в тясното палто, за което съвсем беше забравил. Реши да се върне и да хвърли палтото в багажника. Бързо го съблече и го сгъна на четири.

Беше само на няколко метра от колата, когато видя младия полицай. Той оглеждаше номерата и повтаряше буквите и цифрите по радиостанцията си. Без да сваля поглед от него, Адам бавно заотстъпва. Само още шест-седем крачки — и щеше да се изгуби в тълпата.

Пет, четири, три, две, отстъпваше той, докато полицаят продължаваше да говори по станцията си. Само още една крачка…

— Alors! 32 32 Хайде! — Б.ред. — изкрещя някаква дама.

Адам я беше настъпил.

— Много съжалявам — каза инстинктивно Адам на родния си език.

Полицаят веднага вдигна глава и се взря в Адам, а после извика нещо в радиостанцията и хукна към него.

Адам хвърли кафявото палто, бързо се обърна, като едва не събори жената, и хукна към изхода. Паркингът беше пълен с туристи, дошли да се насладят на Лувъра, и Адам не можеше да тича бързо през гъстата тълпа. Вече беше стигнал изхода, когато чу полицейската свирка само на няколко крачки зад себе си. Мина тичешком през някаква арка и излезе на голям площад.

В същото време втори полицай го наближаваше отдясно и той нямаше друг избор, освен да избяга нагоре по стъпалата пред него. Като ги изкачи, се обърна и видя, че го преследват наблизо и трима други полицаи. Спусна се през летящата врата и мина покрай група японски туристи, заобиколили статуята на Роден в коридора. Продължи покрай изненадания разпоредител и хукна нагоре по дългата мраморна стълба.

— Monsieur, monsieur, votre billet? 33 33 Господине, господине, вашият билет? — Б.ред. — чу да викат зад него.

В края на стълбището зави надясно, прекоси тичешком специалната изложба на модерните художници Полък, Бейкън и Хокни и се озова в залата на импресионистите — Моне, Мане, Курбе, като отчаяно търсеше откъде да излезе. Продължи през залата с картини от осемнадесети век — Фрагонар, Гоя, Вато — все още нямаше никакъв изход. Мина през една голяма арка и се озова в залата с картини от седемнадесети век — Мурильо, Ван Дайк, Пусен — навсякъде хората откъсваха очи от картините и търсеха причината за настаналата суматоха. Адам продължи да бяга и се озова сред картини от шестнадесети век — Рафаел, Караваджо, Микеланджело — изведнъж осъзна, че му остават да премине само още две зали.

Дясно или ляво? Избра дясно и влезе в огромна квадратна зала. Имаше три изхода. Той намали за секунди скоростта, за да реши кой ще е най-добър, и изведнъж осъзна, че залата е пълна с руски икони. Спря се до една празна витрина.

„Nous regrettons que ie tableau soit soumis a la restauration=“ 34 34 Изказваме нашите съжаления, че картината е в реставрация. — Б.ред.

Първият полицай вече влезе в голямата зала и беше само на няколко крачки зад Адам, когато той се втурна към отсрещния изход. Оставаха му само два отворени изхода, трябваше да избере единия. Зави надясно и видя друг полицай да се спуска право към него. Наляво: още двама. Пред него — още един. Адам спря насред залата с иконите в Лувъра с вдигнати ръце. Беше заобиколен от полицаи с извадени пистолети.

Сър Морис вдигна телефона на бюрото си.

— Спешен разговор от Париж, сър — каза секретарката му.

— Благодаря, Теса.

Той слушаше внимателно и си превеждаше наум вълнуващата новина.

— Merci, merci! — каза сър Морис на колегата от френското външно министерство. — Ще се свържем пак с вас, веднага щом направим необходимите приготовления, за да го приберем. Но засега, моля, не го изпускайте от очи. — Сър Морис слушаше известно време мълчаливо, после каза: — Ако носи някакви вещи у себе си, моля, заключете ги на охранявано място.