Джефри Арчър - Опасно наследство

Изобщо не се двоумеше как би постъпил баща му при подобни обстоятелства. Жената на фермера стоеше с ръце на хълбоците и го гледаше озадачено.

Адам бързо прибра иконата в джоба на блейзъра и нахлузи панталоните си.

Не можа да измисли подходящ начин, за да изрази благодарността си към жената на фермера — за нейното гостоприемство и за това, че не беше досадно любопитна.

Просто отиде до нея, хвана я нежно през раменете и я целуна по бузата. Тя се изчерви и му подаде малко найлоново пликче. Вътре имаше три ябълки, хляб и голямо парче сирене. Вдигна престилката си и махна с крайчеца й една троха от устната му, а после го съпроводи до вратата.

Адам й благодари и излезе, за да се озове отново в своя тъй различен свят.

Белият дом, Вашингтон, 17 юни 1966

— Не искам да бъда първият в историята на Съединените щати прокълнат президент, който няма да основе нов щат, а ще върне такъв.

— Оценявам това, господин президент, но… — каза държавният секретар.

— Можем ли законно да отстояваме правата си, Дийн?

— Не, господин президент. Ейбрахам Брунвелд, който е безспорен специалист по документите от този период, потвърждава, че условията по договора за наемане в продължение на деветдесет и девет години са задължителни и за двете страни. Договорът е подписан за Русия от Едуард Стукъл, а от името на САЩ е подписал тогавашният държавен секретар Уилям Сюърд.

— Може ли това споразумение да е валидно и днес? — попита президентът, като се обърна към главния си юридически съветник Никола Каценбах.

— Валидно е, разбира се — каза министърът на правосъдието. — Но само ако представят техния екземпляр от оригинала. Ако успеят, международният съд в Хага няма да има друг избор, освен да подкрепи исканията на руснаците. В противен случай всички споразумения, поднасяни от нас, ще загубят благонадеждността си.

— Искате от мен да легна в краката на руснаците и да си въртя опашката като награден лабрадор, докато те си вършат мръсотиите? — възкликна президентът.

— Разбирам чувствата ви, господин президент — каза министърът на правосъдието, — но в кръга на моите отговорности е да ви осведомя за законовата страна проблема.

— По дяволите, има ли в историята подобен глупав прецедент, извършен от държавен глава?

— Британците — намеси се Дийн Ръск — ще се озоват пред подобен проблем с китайците през 1999 заради новите земи в Хонконг. Те вече са приели реалността на ситуацията и са дали на китайското правителство ясно да се разбере, че желаят да се споразумеят.

— Това е просто един пример — каза президентът, — а ние всички знаем много добре за „честните игри“ на тяхната дипломация.

— Също през 1898 — продължи Ръск — руснаците са сключили деветдесет и девет годишен договор за наемане на Порт Артур в Северен Китай. Това пристанище е жизненоважно за тях, защото, за разлика от Владивосток, то не се заледява през цялата година.

— Нямах представа, че руснаците притежават пристанище в Китай.

— Наистина вече нямат, господин президент. Върнаха го на Мао през 1955 година като акт на добра воля между колеги комунисти.

— Можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че руснаците няма да ни върнат нашето парче земя в знак на добра воля — каза президентът. — Имам ли някакъв избор?

— Не е възможно да се предприеме някаква военна акция, за да спрем руснаците от предявяване на искания за онова, което законно е тяхно, сър — отговори държавният секретар.

— Излиза, че един Джонсън купува земята от руснаците през 1867, а другият трябва да я продаде обратно през 1966. Но защо изобщо са се съгласили Сюърд и президентът на такава дяволска операция?

— По онова време — каза министърът на правосъдието, като свали очилата си, — продажната цена на въпросното парче земя е била седем милиона и двеста хиляди долара, а и за инфлацията тогава на практика никой не е чувал. В действителност инфлацията през годините е направила исканата цена доста ниска. И руснаците вече са заложили за доказателство цялата сума в една нюйоркска банка.

— Значи изобщо не можем да се надяваме, че ще закъснеят с плащането на исканата сума.

— Изглежда, че не, сър.

— Но защо, по дяволите, цар Александър е искал да даде под наем това проклето парче земя! Именно това ме озадачава.

— По онова време е имал неприятности с някои от министрите заради това, че е продал земи в Източна Азия, които принадлежали на Русия. Царят мислел, че тази сделка с американците ще се стори на близкото му обкръжение по-приятна, ако я представи като договор за дългосрочно ползване, в който е включена и клауза за обратно изкупуване.