Джефри Арчър - Опасно наследство

— Уинстън Чърчил — каза той.

Адам отпи голяма глътка и също вдигна тържествено своята чаша като за тост.

— Шарл дьо Гол — каза той и допи топлото мляко, сякаш пресушаваше първата си бира в местната кръчма.

Собственикът пак взе каната и отново напълни чашите.

— Merci 21 21 Благодаря. — Б.ред. — каза Адам на жената, която сложи пред него пълна чиния с бекон и яйца.

Тя кимна и му подаде нож и вилица, а после каза:

— Mangez. 22 22 Яжте. — Б.ред.

— Merci, merci — заповтаря Адам.

Тя му отряза дебела кръгла филия от хляба на масата. Адам лакомо се нахвърли върху храната — това всъщност беше първото му ядене след поръчката в хотела на сметката на Робин.

Неочаквано фермерът стана от мястото си и му подаде ръка. Адам също стана и се ръкува с благодарност, но това движение му напомни колко е възпалено рамото му.

— Je dois travailler a la laiterie 23 23 Аз трябва да работя във фермата. — Б.ред. — обясни мъжът.

Адам кимна и се изправи, но фермерът му махна да седне и излезе.

Адам изяде всичко до троха — оставаше само да оближе чинията — и я занесе на жената, която тъкмо махаше един съд от печката и му наля голяма чаша димящо кафе. Той пак седна и започна да пие на малки глътки.

Адам потупа почти автоматично джоба на блейзъра, за да се увери, че иконата си е на мястото. Извади я и започна да разглежда „Свети Георги и змея“. После я обърна, поколеба се за миг и натисна силно сребърната корона. Иконата се разцепи на две части като книга и отвътре се видяха две малки панти.

Той погледна към жената на фермера, която в момента изстискваше чорапите му, и видя, че дрехите му вече висят до огъня. Жената измъкна дъската за гладене от една малка ниша до огнището и започна да я разпъва, без да проявява интерес към действията на Адам.

Той погледна още веднъж разтворената икона, която лежеше на масата пред него. По ирония на съдбата жената, която в момента гладеше панталоните му, можеше да разбере всяка дума от листа, но в същото време едва ли можеше да му обясни важността на написаното. Цялата вътрешна част на иконата беше покрита с пергамент, залепен върху дървото, така че отстрани оставаше само по един сантиметър. Адам я завъртя, за да я проучи по-добре. Подписите с черно мастило и печатите отдолу несъмнено говореха за официален документ. Всеки нов прочит му разкриваше по още нещо. Отначало Адам бе много изненадан като откри, че документът е написан на френски, но — като стигна до датата в дъното — 20 юни 1867 — си спомни от лекциите по военна история в Сандхърст, че дълго след епохата на Наполеон в международните споразумения е продължавал да се използва френският език.

Започна пак да препрочита бавно документа, френският му не беше достатъчно добър, за да преведе повече от няколко думи в написания на ръка текст. Под Etas Unis стоеше подписът на Уилям Сюърд, надраскан напряко на печата с двуглавия орел. До него стоеше подписът на Едуард Стукъл — той се намираше под печат с корона, която беше същата като вградения орнамент отзад на иконата. Адам провери повторно. Вероятно беше някакво споразумение между руснаци и американци през 1867.

Той продължи да търси и други думи, които биха му помогнали да си обясни важността на документа. Още веднъж разчете: „Sept millions deux cent mille dollars d’or (7,2 million)“ 24 24 7 милиона и 200 хиляди златни долара. — Б.ред. и по-нататък: „Sept cent douze millions huit cent mille dollars d’or (7,8 million) le 20 juin 1966“ 25 25 7 милиона и 800 хиляди златни долара. — Б.ред. .

Вгледа се в календара, закачен с пирон на стената. Беше петък, 17 юни 1966. Ако можеше да се вярва на датите в споразумението, то само след три дни документът вече нямаше да е валиден. „Нищо чудно, че двете най-големи сили на земята се опитват така отчаяно да се доберат до него“ — помисли Адам.

Прочете документа ред по ред с желание да открие други следи, обмисляше бавно и задълбочено всяка дума. Погледът му се спря на една дума, която беше еднаква и в двата езика.

Думата, която не каза на Лорънс. Адам се чудеше как ли иконата е попаднала в ръцете на Гьоринг. Вероятно я беше завещал на баща му, без да подозира нищо — защото ако беше разбрал колко ценно е скритото в нея, би могъл да се споразумее за собствената си свобода с която и да е от двете страни.

— Voila, voila 26 26 Ето, ето. — Б.ред. — каза жената на фермера и постави пред него топли чорапи, бельо и панталони.

Колко ли време бе стоял, погълнат от съдбоносното си откритие? Тя погледна към пергамента и се усмихна. Адам бързо затвори иконата и после внимателно разгледа шедьовъра. Дървото беше така майсторски разрязано, че изобщо не можеше да се види къде прилепват двете части. Спомни си за писмото, което баща му беше оставил заедно със завещанието си, и особено последната част: „Ако го отвориш и откриеш, че целят да те замесят в някакви безчестни дела, то отърви се незабавно от него“.