Джефри Арчър - Опасно наследство

Председателят стъпи на тротоара и тръгна към друга врата, която също му държаха отворена. Мина с големи крачки по мраморния под и спря чак пред вратите на асансьора. Там мълчаливо чакаха още няколко мъже и жени, но когато асансьорът се върна на приземния етаж и Заборски влезе в малката кабина, никой не направи опит да го придружи. Той се придвижваше бавно нагоре към кабинета си и не можеше да избегне сравнението с бързия американски асансьор, който веднъж бе използвал. „Те могат да изстрелят ракетите си, докато стигнеш канцеларията си“ — беше го предупредил предшественикът му. Когато стигна най-горния етаж и му отвориха вратата, Заборски вече бе решил. Ще бъде Валчек.

Секретарката му помогна да съблече дългото си черно палто и взе шапката му. Заборски бързо пристъпи към бюрото си. Двете папки, които беше изискал, вече бяха там. Той седна и започна да преглежда задълбочено досието на Валчек. Когато свърши, изкомандва рязко секретарката:

— Романов веднага при мен!

Другарят Романов лежеше по гръб. Лявата му ръка беше извита зад главата, а съперникът му бе стиснал с дясната си ръка гърлото му. Треньорът бе изпълнил хватката чудесно и Романов се бе строполил с пъшкане на тепиха.

Един служител се втурна към тях, наведе се и зашепна нещо на треньора. Той неохотно освободи ученика си, който се надигна бавно, като че бе зашеметен, поклони се на треньора и в следващия момент само с едно движение на дясната ръка и левия крак го подкоси и го просна на пода на гимнастическия салон. След това бързо се отправи към канцеларията, където го чакаше отвореният телефон. Романов не забеляза момичето, което му подаде слушалката. „Идвам веднага, само ще взема един душ“ — това беше всичко, което то чу. Момичето често се чудеше как ли изглежда Романов под душа. Тя, както и всички други момичета от канцеларията, го беше виждала стотици пъти в гимнастическия салон. Той приличаше на някоя филмова звезда от уестърн — висок метър и осемдесет, с дълга руса коса. И тези „пронизващи сини очи“ — както ги беше описала приятелката й, с която работеха на едно бюро.

— Има белег на… — беше й доверила тя.

— Откъде знаеш? — попита момичето, но приятелката й само се изсмя в отговор.

Междувременно Заборски бе отворил за втори път личното досие на Романов и продължаваше да го преглежда внимателно. Започна да чете подробностите на личностната му характеристика. Романов не би могъл да види тази преценка, освен ако не станеше някога председател на КГБ.

Александър Петрович Романов. Роден в Ленинград на 12 март 1937. Приет в КПСС през 1958 година. Баща: Пьотр Николаевич Романов, служи на Източния фронт през 1942 година. Завръща се в Русия през 1945 и отказва да стане партиен член. Осъден на десет години затвор за антидържавна дейност на основания на сведения, докладвани от сина му. На 20 октомври 1948 година умира в затвора.

Заборски вдигна глава и се усмихна — дете на държавата.

Дядо: Николай Александрович Романов, търговец, един от най-богатите земевладелци в Петроград. Прострелян и убит на 11 май 1918 при опит да избяга от силите на Червената армия.

Революцията беше отредила еднаква съдба на дядото богаташ и бащата неудачник.

Алекс, както предпочиташе да го наричат, беше наследил амбицията на Романовци и на девет години бе станал член на пионерската организация. Единадесетгодишен го приемат в специално училище в Смоленск. Това предизвиква възмущението на по-нискостоящите партийни работници, които смятат, че от такива привилегии могат да се възползват синовете на предани служители на партията, а не деца на затворници. Романов веднага се отличава в занятията и това обезсърчава директора на училището, който се надява да обори теориите на Дарвин. Вече четиринадесетгодишен Алекс влиза в ръководния елит и става член на младежката му организация — Комсомола.

Романов завършва средното си образование с Ленински медал и получава наградата по гимнастика за младежи.

Въпреки че директорът се опитва да омаловажи постиженията на младия Алекс, повечето членове на учителския съвет признават способностите на Романов и въпреки всичко му е позволено да постъпи в университет. Като студент той продължава да се изявява в овладяването на чужди езици и специализира английски, френски и немски. Способностите, които има, и упоритата му работа го нареждат сред първите по всеки предмет.

Заборски вдигна слушалката на телефона и грубо изръмжа:

— Исках да ми доведете Романов!