Джефри Арчър - Опасно наследство

— Той довършваше сутрешната си тренировка в салона, другарю председател — отговори секретарката. — Но веднага, щом разбра, че искате да го видите, отиде да се преоблече.

Председателят затвори телефона и отново се върна към досието пред себе си. Това, че Романов можеше да бъде по всяко време в гимнастическия салон, не го изненада: физическата сила се ценеше много повече от канцеларската служба.

През първата година от следването си Романов продължава усилено да се занимава с гимнастика и дори започва да участва в международни състезания, но университетският треньор написва с едри букви в един от докладите си, че този студент е твърде висок, за да участва в олимпийски състезания. Романов се вслушва в съвета му и избира джудо. След две години участва в игрите на социалистическите страни през 1958 година в Будапеща и след още две години другите състезатели предпочитат да не се изправят срещу него по неизбежния му път към финала. След победата му на игрите в Москва западната преса рязко го характеризира като Секирата, но далечното му бъдеще вече е планирано и той не е включен като участник в олимпиадата.

Романов завършва университета и веднага след като получава дипломата си, постъпва в дипломатическите служби.

Тук Заборски стигна вече до онзи момент, когато той самият за първи път бе попаднал на самоуверения млад мъж. Всяка година КГБ можеше да избира от дипломатическите служби който и да е, проявил изключителни способности. Романов беше безспорен кандидат. Но по правило Заборски не избираше човек, който да не е убеден, че в КГБ е елитът. Неубедените кандидати ставаха лоши оперативни работници, а понякога в крайна сметка дори работеха за друга страна. Романов не изпитваше такива колебания. Той винаги бе искал да бъде офицер от КГБ. През следващите шест години той бе изпълнявал различни обиколки в руските посолства в Париж, Лондон, Прага и Лагос. Сега вече беше в Москва в управленския персонал и правеше впечатление с изтънченото си поведение на дипломатическите коктейли, където се държеше толкова свободно, както и в гимнастическия салон.

Заборски започна да чете някои от преценките, които лично бе добавил през последните четири години — по-специално настъпилите промени откакто Романов бе един от личните му подчинени. Той бе достигнал чин майор и след успешните си прояви бе назначен за началник на отдел. До името му бяха поставени две червени точки, които свидетелстваха за успешни мисии. Те се отнасяха за цигулар дисидент, опитващ се да напусне Прага, и за един генерал, който се бе надявал да оглави малка африканска държава. Заборски се впечатли най-много от това, че неговото протеже беше нагласил нещата така, че западната преса считаше чехите виновни за първия случай, а американците — за втория. Но най-важното постижение на Романов бе вербуването на агент от британското Министерство на външните работи, чието паралелно служебно израстване бе подпомогнало много кариерата на Романов. Никой не се изненада, когато Романов бе назначен за началник на отдел, включително и той самият. Но на Заборски скоро му стана ясно, че на Романов му липсва първичното впечатление на оперативната служба.

Председателят отгърна на последната страница, където се правеше преценка на характера. Там повечето от сътрудниците бяха единодушни: „амбициозен, рафиниран, безскрупулен, дързък, но невинаги може да се разчита на него“ — тези думи преобладаваха при всяка оценка.

На вратата се почука силно. Заборски затвори папката и натисна един бутон под бюрото си. Двойната врата се отвори и Александър Петрович Романов влезе в стаята.

— Добро утро, другарю председател — каза елегантният млад мъж и застана мирно.

Заборски погледна човека, когото бе избрал, и почувства лека завист, че боговете са надарили така много един толкова млад човек. И все пак именно Заборски бе решил как да използва този човек за благото на държавата.

Той продължи да се взира в ясните му очи и заключи, че ако Романов бе роден в Холивуд, нямаше да му е трудно да си изкарва прехраната. Костюмът му като че беше ушит при Савил Роу — и може би наистина беше. Заборски предпочиташе да не обръща внимание на такива нередности, въпреки че се изкушаваше да попита младия мъж къде си поръчва ризите.

— Викали сте ме — каза Романов.

Председателят кимна.

— Току-що се връщам от Кремъл — каза той. — Генералният секретар ни натовари с особено деликатен проект, който е от голямо значение за държавата. — Заборски замълча. — Планът е толкова поверителен, че ще трябва да докладвате само на мен. Можете да си сформирате собствен екип и бъдете сигурен, че може да разполагате с неограничени средства.