Джефри Арчър - Опасно наследство

В началото на третата седмица Романов неохотно установи, че не може да бъде открито нищо ново. И тъкмо приготвяше заключителния си доклад за председателя на КГБ, когато една сътрудничка, Петрова, чиято работа бе да проверява най-различни хипотези, попадна на статия в лондонския вестник „Таймс“ от 17 ноември 1937 година, четвъртък. Без да се съобразява с ръководителя на екипа, тя връчи лично на Романов копието, което хвърляше светлина по въпроса. През следващите няколко часа той чете новината толкова пъти, че почти я научи наизуст.

По традиция чуждестранният кореспондент бе останал анонимен. Статията бе с дата 16 ноември 1937, Остенд, и гласеше:

Великият херцог на Хесе Георг и четирима членове на семейството му загинаха трагично тази сутрин, когато самолетът на „Сабена“ по линията Франкфурт — Лондон се разби поради гъста мъгла над Белгия.

Великият херцог пътуваше за Англия, за да присъства на сватбата на по-малкия си брат, принц Луис, с почитаемата Джоана Гедс. Младият принц е очаквал семейството си на летище „Кройдън“, когато узнал новината. Той незабавно отменил заплануваното сватбено тържество и оповестил, че ще се състои само малка служба в параклиса в Уиндзор.

„Таймс“ продължаваше информацията:

Принц Луис, който наследява брат си и става Велик херцог на Хесе, и младоженката ще заминат по-късно днес за Остенд, за да придружат петте ковчега до Германия. Погребенията ще се състоят на 23 ноември в Дармщат.

Следващият абзац бе ограден от сътрудничката:

Някои от личните вещи на покойния херцог, между които и няколко сватбени подаръка за принц Луис и годеницата му, са разпилени на цели километри при катастрофата. Немското правителство съобщи тази сутрин, че висш немски генерал е назначен да ръководи екипа от специалисти по спасяване на имуществото, за да се осигури откриването на която и да е фамилна ценност, станала вече притежание на наследниците на Великия херцог.

Романов незабавно извика младата сътрудничка. Анна Петрова влезе след няколко минути, без да изглежда изплашена от срещата със своя началник-отдел. Знаеше, че трудно ще му направи впечатление с дрехите, които можеше да си позволи. Все пак бе облякла най-хубавия си костюм, а прическата й бе направена като на американската актриса Мия Фароу, която тя бе видяла в един от малкото филми, разрешени от властите. Надяваше се Романов да я забележи.

— Искам да проучите бързо всеки брой на „Таймс“ през шестте месеца след 17 ноември 1937 година. Проверете също немската и белгийската преса, в случай че попаднете на каквото и да е съобщение, показващо какво са открили експертите по спасяването на имуществото.

Романов освободи подчинената си с усмивка.

След двадесет и четири часа другарката Петрова се вмъкна в кабинета на Романов, без да си направи труда да почука.

Романов само вдигна вежди при тази неучтивост, преди да погълне с поглед статията, която тя бе открила в берлинския вестник „Ди Цайт“ от събота, 19 януари 1938 година.

Издирванията по катастрофата на самолета на „Сабена“ от миналия ноември вече приключиха. В него за Лондон пътуваше семейството на Великия херцог на Хесе и затова всичките им лични вещи, намерени в района на бедствието, са върнати на Великия херцог Луис. Той беше обяснимо опечален от загубата на една семейна ценност, която била определена за сватбен подарък от неговия брат, покойния херцог Георг.

Подаръкът бил една икона, известна като Царската икона, навремето принадлежала на чичо му — цар Николай II. Иконата „Свети Георги и змея“, въпреки че е копие на шедьовъра на Рубльов, се счита за един от най-хубавите художествени екземпляри от началото на двадесети век, дошли от Русия.

Романов погледна към сътрудничката и изруга:

— Копие от двадесети век, глупости! Това е бил оригиналът от петнадесети век, но тогава никой от тях не го е знаел — може би и самият Велик херцог. Без съмнение царят е имал други планове за иконата, в случай че успее да избяга.

Романов се опасяваше да докладва на Заборски, че вече може да се докаже унищожаването на Царската икона при самолетна катастрофа преди тридесет години. Такива новини не биха му осигурили повишение, а пък и той бе убеден в съществуването на нещо много по-важно от самата икона — защо иначе Заборски щеше да е толкова заинтересуван?

Взря се в снимката над репортажа. Младият херцог се ръкуваше с генерала, който бе ръководил екипа по издирването и бе успял да възвърне почти всички фамилни ценности на принца.