Джефри Арчър - Опасно наследство

Полковникът се размотаваше насам-натам.

— Седнете, полковник. Дамата едва ли ще ни накара да чакаме дълго.

Полковникът се засмя нервно.

Шофьорът спря пред къщата. Робин изскочи от колата и му даде допълнителен бакшиш. Страшното бе отминало отдавна и тя се почувства най-сетне в безопасност. Струваше й се, че цяла вечност не се е връщала вкъщи. Всичко, за което мечтаеше, беше да вземе една вана и да се наспи хубаво.

Адам слезе от влака на „Уотърло Ийст“ малко след полунощ и със задоволство отбеляза, че метрото още работи. Беше избегнал да излезе на Чаринг Крос, защото не беше сигурен къде може да го чака някой „комитет по посрещането“. Взе си билет до „Уест Индиан“ на бариерата и изчака известно време на перона, докато влакът най-после дойде.

От „Уотърло“ до неговата цел имаше няколко спирки и дори по това време на нощта престоите на всяка една изглеждаха продължителни. Неколцина закъснели гуляйджии се качиха от „Ембанкмънт“ и дори повече на Лейсестър скуеър.

Адам изчакваше нервно на всяка спирка, разбрал, че е хванал последния влак. Надяваше се само Робин да е изпълнила съвестно указанията му. Огледа вагона. Беше пълен с „нощни пътници“ — сервитьори, медицински сестри, веселбари, пияници — дори един началник движение. Най-накрая в един без двадесет влакът спря на гарата.

Кондукторът успя да му даде необходимите напътствия. По това време на нощта нямаше кого другиго да попита. Адам бавно тръгна към номер двадесет и три. В къщата нищо не светеше. Той отвори портата и тръгна по пътеката, извади връзката ключове, намери нужния и го пъхна в ключалката. Предпазливо бутна вратата, влезе и я затвори безшумно.

Малко след дванадесет и десет последният влак от Дувър пристигна на Чаринг Крос. Тъй като Адам не се виждаше никъде, Лорънс нареди на шофьора си да се прибират. Не можеше да разбере защо агентът, избран лично от него, не беше докладвал. Когато пристигна в апартамента и пъхна ключа в бравата, се надяваше вътре да е Адам и да го чака.

Той бутна портата и се отправи бавно по пътеката в непрогледната тъмнина. Стигна ъгъла на къщата и напипа третия камък вляво. Винаги оставяше резервния си ключ тук. Вдигна камъка и зашари с пръсти в мръсотията под него. Ключът си беше на мястото. Той го пъхна внимателно в ключалката.

Вмъкна се в коридора тихо като крадец, затвори вратата, запали лампите и се качи по стълбите. Стигна площадката, запали лампата в коридора, хвана бравата на спалнята си и я натисна.

Стъпи вътре и внезапно една ръка го сграбчи за гърлото и го хвърли на земята с огромна сила. Едно коляно го натисна по гърба, ръката му беше извита отзад. Той лежеше по очи на пода и не можеше да помръдне, не можеше дори да диша.

— Не ме убивайте, капитан Скот, не ме убивайте — примоли се „полковникът“.

— Нямам намерение да го правя, господин Томкинс — каза студено Адам. — Първо кажете къде е в момента любезният ви работодател.

Без да отслабва натиска с коляно в гърба на „полковника“, Адам изви ръката му още малко. „Полковникът“ изпищя:

— Върна се в посолството, щом разбра, че момичето няма да се прибере в апартамента.

— Точно както предполагах — каза Адам, но не пусна ръката на „полковника“, а спокойно и подробно му обясни какво иска от него.

По лицето на „полковника“ се изписа недоверие.

— Но това е невъзможно — изпъшка той. — Предвид, че той сигурно няма да… Ааах! Ще ми счупите ръката.

— Можеш да изпълниш всичко за по-малко от десет минути и той никога няма да разбере — каза Адам. — Все пак мисля, че ще е честно да бъдеш възнаграден за усилията си.

— Благодаря, сър — каза раболепно Томкинс.

— Ако успееш да направиш това, което искам, и изпълниш докрай инструкциите ми, ще ти върна паспорта, шофьорската книжка и документите, ще ти дам и гаранция, че няма да те дадат под съд за измяната ти. Но ако, от друга страна, не се появиш утре сутринта до девет и тридесет с желания от мен предмет — каза Адам, — всички тези документи ще бъдат сложени тридесет минути по-късно на бюрото на господин Лорънс Пембъртън във Външно министерство заедно с моя доклад за останалите източници на доходите ти, които си пропуснал да декларираш.

— Няма да направите това с мен, нали, капитан Скот?

— Точно в десет — каза Адам.

— Но помислете какво ще ми се случи, Скот, ако изпълните заканата си! — изпъшка „полковникът“.

— Вече съм помислил — каза Адам. — И стигнах до два извода.