Джефри Арчър - Опасно наследство

— Влез — извика Брежнев.

Огромната врата се открехна и се появи един секретар: държеше тънък лист хартия, който трепереше и издаваше нервността му. Министърът на отбраната му махна да влезе, тъй като Брежнев не си направи труда да се обърне и да види кой е. Секретарят се приближи бързо, постави телекса на масата, обърна се и излезе почти тичешком.

Брежнев отвори бавно очилата си с рамка от черупка на костенурка и взе съобщението. Прочете телеграмата и погледна към насядалите, които чакаха с нетърпение.

— Изглежда, че един англичанин е оставил икона в Лувъра и пак си я взел тази сутрин.

Лицето на Заборски остана сякаш без кръв.

Четиримата министри около масата заговориха едновременно, но Брежнев вдигна огромната си десница. Незабавно се възцари тишина.

— Възнамерявам да доизградя плановете си върху предположението, че все още ние първи ще хванем англичанина.

Брежнев се обърна към външния си министър.

— Предупредете посланиците ни в западните страни да са готови да осведомят външните министри на съответните страни за пълните последствия от признаването на промените според договора. След това инструктирайте Анатолий Добринин във Вашингтон да поиска официална среща с държавния секретар, определена за понеделник. Същевременно искам да се уреди по-нататък среща между нашия представител в Обединените нации и У Тан.

Громико кимна, а Брежнев насочи вниманието си към началника на Генералния щаб.

— Погрижете се нашите стратегически сили във всички зони да бъдат поставени в състояние на готовност едновременно с обявяването на дипломатическата ни инициатива.

Малиновски се усмихна. Най-накрая генералният секретар се обърна към председателя на КГБ.

— Имаме ли все още запазено рекламно място в главните западни вестници?

— Да, другарю генерален секретар — отговори Заборски. — Но не съм сигурен дали ще отпечатат съобщенията във вида, приготвен от вас.

— Тогава плати на всички предварително — каза Брежнев. — Малко са тези издатели на Запад, които ще откажат цяла рекламна страница, щом парите за нея са вече в банката.

— Но ако не намерим иконата… — започна председателят на КГБ.

— Тогава последното ви задължение като председател на Държавна сигурност ще бъде да оттеглите всички реклами — каза генералният секретар на Комунистическата партия.

Адам отвори прозореца на колата и в нея веднага нахлу топъл летен въздух. Беше решил да избегне главния път до Кале и да се движи по шосе номер едно към Булон. Все още считаше за възможно Романов и неговите хора да наблюдават всяко пристанище по Ламанша, въпреки че се съмняваше дали Лорънс, или американците знаят, че е избягал.

След като се измъкна от предградията на френската столица, вече беше сигурен, че ще може да се придвижва по-нататък средно със седемдесет километра в час. Само не беше предвидил, че ще попадне на колона от стотина колоездачи, които се клатеха пред него с пъстрите си екипи в червено, зелено, синьо, черно и златисто. Докато ги задминаваше, Адам провери внимателно, че се движат средно с около четиридесет километра в час.

Беше следил подготовката за предстоящите състезания за Световната купа във Великобритания и успя да различи националните екипи на Франция, Германия, Италия и дори Португалия. Натисна продължително клаксона, когато мина покрай четирима състезатели, които бяха с първата група — бяха облечени в тениски в червено, бяло и синьо, а колата на британския отбор се движеше точно пред тях. След малко задмина и водачите и вече можеше да включи на четвърта скорост.

Пусна радиото и не след дълго успя да намери станцията на Би Би Си за Англия. За първи път от дни наред слушаше новините на английски. Обичайните репортажи за продължителни стачки, висока инфлация и за шансовете на Англия след подновения втори мач по крикет — всичко това го накара да се почувства вече у дома… и изведнъж за малко да изскочи от пътя и да се блъсне в едно дърво.

Говорителят монотонно съобщи, че млад пилот от Кралските военновъздушни сили е намерен мъртъв на полето до шосето Оксер — Дижон, след като самолетът му е катастрофирал при загадъчни обстоятелства.

До този момент липсваха други сведения. При мисълта, че Алан Банкс е станал поредната жертва на Романов, Адам изпсува и удари с юмрук кормилото, после попипа иконата в джоба си и отново изпсува.

— Постъпваш глупаво, като ми се обаждаш, млади човече — каза старият банкер. — В момента не може да се каже, че те считат за герой тук в Съветския съюз.