Джефри Арчър - Опасно наследство

Адам нямаше как да не чува подвикванията им. Те се движеха от „Je payerais n’importe quoi“ 46 46 Ще платя независимо от цената. — Б.ред. , което тя отминаваше неохотно, до обикновеното „Putain“ 47 47 Проститутка. — Б.ред. , на което Адам я беше предупредил да не обръща внимание. Трябваше да си изиграе ролята и за двеста франка се налагаше да изтърпи обидата.

Жана стигна отсрещната страна на градините, но не се обърна назад, беше предупредена да не го прави при никакви обстоятелства. Адам й беше казал да върви все напред. Той все още беше на двадесет метра зад нея, когато тя стигна, изчака, докато стана зелено, и пресече широката улица, като гледаше да се смеси с навалицата.

В края на улицата зави рязко надясно и за първи път се изправи с лице срещу Лувъра. Сутринта й беше неудобно да му признае, че никога не е влизала в тази сграда.

Жана изкачи стълбите до входа. Когато беше вече пред летящите врати, Адам наближаваше долното стъпало. Тя продължи нагоре по мраморното стълбище, а Адам вървеше дискретно след нея.

Жана изкачи стълбите, мина покрай статуята на Победата от Самотраки, продължи и влезе в първата зала, която беше пълна с хора. Броеше наум всяка галерия, през която минаваше, забеляза, че до всяка врата има дежурен служител. Група ученици изучаваха „Тайната вечеря“ на Джовани, но Жана не обърна внимание на шедьовъра и продължи. Мина покрай шестима пазачи и стигна търсената зала. Адам й я беше описал много подробно. Тя нарочно се отправи към средата на залата и спря. Някои от мъжете загубиха интерес към иконите. Доволна от впечатлението, което правеше, тя се отправи нетърпеливо към пазача, който изпъна сакото си и й се усмихна.

— Dans quelle direction se trouve la peinture du seizieme siecle? 48 48 Къде се намират картините от XVII в. — Б.ред. — попита невинно Жана.

Пазачът се обърна и посочи към съседната зала. В този момент Жана го удари през лицето и изкрещя с всичка сила:

— Quelle horreur! Pour que sst-ce que vous me prenez? 49 49 Каква грешка! Вие за каква ме вземате? — Б.ред.

Само един човек в залата с иконите не се обърна да наблюдава спектакъла.

— Je vais parle a la Direction 50 50 Току-що говорих за направлението. — Б.ред. — изпищя тя и се втурна към главния изход.

Цялото представление не продължи повече от тридесет секунди. Слисаният пазач остана вцепенен на мястото си, впил невярващ поглед в побягналата нападателка.

Жана прекоси следващите три зали по-бързо и от Х. Дж. Уелс. Зави наляво, както беше инструктирана, озова се в залата с картини от шестнадесети век, после още веднъж наляво и пак излезе в дългия коридор. След няколко минути настигна Адам в горния край на мраморната стълба, която водеше към главния изход.

Докато слизаха заедно надолу, Адам й подаде пликчето и понечи пак да се отдалечи, но изведнъж двамата пазачи на долното стъпало извадиха оръжията си и им дадоха знак да спрат.

— Да избягам ли? — пошепна тя.

— Разбира се, че не — каза твърдо Адам. — Просто не казвай нищо.

— Madame, excusez-moi, mais je dois fouiller votre sac. 51 51 Г-жо, извинете ме, но трябва да проверя чантата ви. — Б.ред.

— Allex-y pour tout ce que vous у trouvez! 52 52 Хайде, и всичко, което намерите, е ваше! — Б.ред. — каза Жана.

— Разбира се, че можете да проверите чантата й — каза Адам като отиде при Жана, преди тя да каже нещо повече. — Вътре има една икона, доста хубава, мисля. Купих я сутринта от един магазин близо до Шанз’Елизе.

— Vous me permettez, monsieur? 53 53 Ще разрешите ли, господине? — Б.ред. — попита с подозрение главният пазач.

— Защо не? — каза Адам.

Той извади Царската икона от чантата и я подаде на пазача, който доста се изненада от неочаквания обрат на нещата. Още двама пазачи се втурнаха и застанаха от двете страни на Адам.

Главният пазач попита на развален английски дали Адам има нещо против един от техните експерти да види иконата.

— С удоволствие — каза Адам. — Ще бъде чудесно да чуя и неговото мнение.

Главният пазач започна да се чувства неуверен.

— Je dois vous demander de me suivre 54 54 Ще ви помоля да ме последвате. — Б.ред. — предложи той с променен тон.

После бързо ги въведе в една малка стая отстрани на галерията и сложи Царската икона в средата на масата, която заемаше по-голяма част от стаята. Адам все още не правеше опити да говори с Жана, въпреки че забеляза как безпокойството й нараства. Той се усмихна бързо, докато седнаха да чакат.

Вратата най-накрая се отвори и вътре влезе възрастен мъж с интелигентно лице, следван от старши пазача.