Джефри Арчър - Опасно наследство

Адам го отвори и видя, че е претъпкан с френски франкове и няколко английски банкноти. Заключи, че услугите на полковника се заплащат в брой.

Извади две банкноти от по сто франка и ги подаде прилежно на момичето.

— Така е по-добре — каза тя и изчезна в другата стая.

Адам бързо провери съдържанието на портфейла и откри вътре шофьорска книжка и няколко кредитни карти на името на Албърт Томкинс — очевидно това бе истинското име на „полковника“. Бързо се огледа: до стената бе опряно двойно легло, което заемаше по-голямата част от стаята. Освен стола, на който седеше, в стаята имаше само тоалетка и малка табуретка с червена плюшена възглавничка. По-голямата част от дървения под бе покрита със син позахабен килим. Вляво от него имаше малка камина, в чийто ъгъл бяха старателно подредени куп цепеници. Адам искаше само да легне и да заспи, но събра сетните си сили и се надигна, замъкна се до камината и скри портфейла между дървата. Залитна назад и падна на стола точно когато вратата пак се отвори. Момичето пак застана под светлината на прага, но този път беше облечена само с розов халат, толкова ефирен, че дори и в сегашното си състояние Адам виждаше всичко през него и при най-лекото й движение. Тя пресече бавно стаята и отново коленичи до стола му.

— Какво желаеш, cheri? Обикновена услуга или френска любов?

— Имам нужда от почивка — каза Адам.

— Срещу двеста франка можеш да преспиш в който и да е хотел — каза невярващо тя.

— Искам да ми позволиш само няколко минути отдих — увери я той.

— Както искаш — каза тя и се опита да вдигне Адам от стола и да го премести на леглото.

Той залитна и падна по очи върху него, успя да се задържи, но не и да качи краката си на матрака. Тя го разсъблече сръчно като медицинска сестра и вдигна краката му. Адам не направи усилие нито да й попречи, нито да й помогне. Тя се поколеба за миг, когато видя раната на рамото му. Какъв ли инцидент бе причинил такава дълбока рана? Претърколи го в другия край и измъкна горния чаршаф и одеялото. После заобиколи от другата страна на леглото и отново го претърколи. Накрая го остави легнал по гръб и го покри с чаршафа и одеялата.

— Все още мога да ти направя френска любов, ако искаш — каза тя.

Адам вече спеше.

Когато Адам най-после се събуди, слънцето грееше през малкия прозорец на спалнята. Той премигна, мъчеше се да се ориентира в обстановката и да си спомни какво бе станало предишната нощ. После всичко си дойде на мястото и дори само при спомена пак му призля. Той седна на ръба на леглото, опита да се изправи, но отново почувства замайване и слабост, и пак падна. Поне беше успял да избяга. Огледа стаята. От момичето нямаше следа. Изведнъж си спомни за портфейла.

Постоя с изправен гръб — събираше сили да стане и да се опита да върви. Въпреки че все още не вървеше стабилно, се чувстваше по-добре, отколкото бе очаквал. „Само възстановяването има значение, а не скоростта“ — помисли той с ирония. Стигна до камината, падна на колене и започна да търси из цепениците, но портфейлът на полковника не беше вече там. Той отиде възможно най-бързо до сакото, което висеше на облегалката на стола. Бръкна във вътрешния джоб: писалка, гребен с наполовина счупени зъби, паспорт, шофьорска книжка, някои други документи — но не и портфейл. Провери във вътрешните джобове: връзка ключове, ножче, няколко монети, английски и френски, и това беше всичко. Той изруга и се строполи на пода. Лежа неподвижно известно време и се размърда, чак когато чу да се превърта ключът във входната врата. Момичето влезе спокойно с пазарска чанта в ръце. Беше облечена с красива пола на цветя и бяла блуза, която би била подходящ тоалет и за сутрешната неделна служба. Чантата беше натъпкана с храна.

— Вече сме будни, cheri? Est-se-que tu prends li petit dejeuner? 43 43 Би ли хапнал нещо? — Б.ред.

Адам я погледна изненадан.

Тя също се вгледа в него.

— Дори и момичетата като мен трябва да закусват, n’est-ce pas 44 44 Нали? — Б.ред. ? Понякога това ми е единственото ядене за цял ден.

— Къде е портфейлът ми? — попита студено Адам.

— На масата — посочи го момичето.

Адам се обърна и видя, че го е оставила на възможно най-видното място.

— Не беше нужно да го криеш — укори го тя. — Може да съм курва, но не съм крадла. — И влезе в кухнята като остави вратата отворена.

Адам се засрами.

— Кафе и кроасани? — извика тя.

— Фантастично — каза Адам, после добави: — Съжалявам. Държах се глупаво.