Джей Ръсел - Небесни псета

— Винаги на вашите услуги. — Точно в този момент изведнъж ми светна какво се е разиграло в басейна. — Рипън…

— Мъртъв е — намеси се Сид. — Лекето му с леке! Представяш ли си: беше фрашкан с пари и пак го влечаха далаверите. И то не с кого да е, а с японската мафия, моля ти се! Получи каквото си заслужаваше. Благодарение на Йоримицу.

— Йоримицу ли?

— За жалост се наложи да го застрелям.

— Да застреляш? Рипън?

— Във вилата на Рипън — вметна Сид. — Бам, и готово!

— Без майтап?

— Добре ли си, Марти? Виждаш ми се замаян.

— Според мен му дойде много, още не се е окопитил — намеси се и Роза. Да е жива и здрава! — Мисля, че трябва да си почине.

— Разбира се, госпожице Мендес, права сте — отвърна Йоримицу. — Ей сега си тръгваме.

— Надявах се да си побъбрим още — казах аз. — Изживяхме заедно такива… такива интересни мигове.

— Уви, това ще почака. Но съм сигурен, че в бъдеще пак ще ни се отвори случай да си поговорим.

— Ще чакам.

Йоримицу се поклони на всички поред и излезе от стаята, следван по петите от Бенкай. Някак не го възприемах без меча, но докато вървеше към вратата, той ми показа с палец, че всичко е наред.

Останах с впечатлението, че Сид иска да поговорим още малко; вероятно имаше куп въпроси без отговори — за него не знам, но аз определено исках да попитам някои неща, ала Роза му показа с ръка да си тръгва. Самата тя бе отпратена от медицинската сестра, която сложи нещо приказно и силно в системата.

След броени секунди вече къртех.

Наистина си имаше много въпроси, които чакаха своя отговор, да не говорим пък за официалните показания, които трябваше да давам в полицейското управление на Лос Анджелис, на Санта Барбара и Сан Бернардино. За късмет ние двамата с Роза разполагахме с достатъчно време в болницата, за да порепетираме и да уточним всичко до най-малките подробности. Освен това си бях и нещо като герой, та ченгетата — дори онези типове от Сан Бърду, които се опитаха да ме окошарят заради убийството на Сид — проявиха разбиране.

Всъщност не друг, а Йоримицу измисли нашата съшита с бели конци версия, но тъй като ние до един я повтаряхме като курдисани, всички се хванаха на въдицата. Разправяхме, че Рипън е създал „Небесно псе“, за да снима порнофилми и филми, където актьорите наистина са убивани, и да ги продава на паралиите в Далечния изток. Така се е сдушил с ония непрокопсаници от якуза, които всъщност дърпали конците в „Йошитоши“, и чрез тях си въртял далаверите за милиони. Аз съм ги разкрил покрай Джон Дългуча и после покрай Роза, които се тревожели за момичетата, убити по време на снимките на въпросните филми. Докато съм разследвал „Небесно псе“ съм се запознал с Йоримицу от полицията в Кюшу, който без излишен шум разследвал тук същия случай. Устроили са ми засада и са ми лепнали убийството на Сид, а после Йоримицу ме е измъкнал от лапите на ченгетата в Сан Бърду. След като съм се натъкнал на доказателства срещу Рипън, Роза била отвлечена, за да ме изнудват с нея, но ние двамата с Йоримицу сме я освободили и сме очистили Рипън, а заедно с него и типовете, окопали се във вилата му в Санта Барбара. Изобличили сме хората на якуза, осуетили сме сделката между „Усмихнатото хлапе“ и „Йошитоши“ и това е довело до избухването на страхотен скандал в Япония, хвърлящ сянка и върху „Йошитоши“. Дори се мълвяло, че не е изключено да падне и правителството. По време на схватката във владенията на Рипън са ме ранили и така съм се озовал в болницата. Просто и ясно.

Разбрахте ли сега?

Ченгетата обаче не се хванаха толкова лесно. Онези хубостници от Сан Бърду вдигаха пара най-вече заради нападението в стил „камикадзе“ срещу двама от техните хора. Йоримицу обаче изтъкна, че не сме имали друг избор, ако сме искали да освободим Роза. Попитаха и мен за това — само свих рамене и повторих същото, както и Йоримицу. Той предостави неоспорими доказателства, че Рипън е свързан с „Небесно псе“ и якуза, така че накрая всички останаха доволни. В общи линии.

— Ами всички онези трупове във вилата на Рипън? — попитах Роза, когато останахме сами. — Бесовете и горьо-до, и какуре?

— Не се безпокой. Какуре избиха до крак горьо-до и изнесоха труповете. Изгориха бесовете в пожара, избухнал във вилата на Рипън.

— Виж ти, да се не начуди човек! — възкликнах аз. Роза беше съгласна с мен. — Но пак не е толкова странно, както това, че ти стреляше с картечница.

— Бенкай свърши мръсната работа — изчерви се тя.

— Но къде си се научила да стреляш така? Ако опрат до мен, дори няма да знам как се маха предпазителят.