Джей Ръсел - Небесни псета

Съзаклятниците горьо-до бяха насядали насред залата, заобиколени от втори кръг свещи. Сред шестимата души в кръга разпознах Олдъс и двамата паралии от Васкес Рокс.

В средата гол-голеничък лежеше Джак Рипън, тялото му от главата до петите беше покрито с въртоп от йероглифи.

Аз обаче знаех, че сега това е Шутен Доджи.

Той се гърчеше на пода, до него бе оставен лъскав меч. Личеше си: бесът все още не може да се примири, че трябва да се въплъти в тялото на Рипън (и защо да си кривя душата, с известно задоволство забелязах колко основателни са слуховете, че Рипън не е особено надарен). Рипън ме погледна — видях, че ме е познал и ме мрази, но все още не е господар на новата си човешка форма. Наредените в кръг горьо-до се притиснаха още повече един към друг, за да го предпазят в този миг, когато той беше уязвим, но никой от тях не бе въоръжен и аз усетих как Шоки става все по-кръвожаден.

Чух някакъв шум зад себе си, обърнах се и видях, че Бенкай и Йоримицу се бият в коридора с поредната орда горьо-до, предвождана от дребничкия капа, когото вече бях срещал два пъти. Устоях на изкушението да се върна и да им помогна, защото съзнавах, че точно сега е моментът да видя сметката на Рипън и на беса, който го е обладал. Усетих, че Шоки е на път да надделее, когато вниманието ми бе привлечено от жален глас.

— Марти!…

В ъгъла на помещението седеше Роза — краката и ръцете й бяха вързани като на пуйка, която ще пекат. Изглеждаше мъничка и уплашена, още беше в разкъсаното кимоно, което й бяха дали какуре. Гледаше унесено, явно беше упоена, но колкото и уплашена да беше ми се усмихна. Не видях да е ранена и веднага се запътих към нея.

И сбърках.

Шутен Доджи ме нападна с меч в ръка. Шоки беше бърз, но не достатъчно. Извади меча навреме, за да отбие най-силния удар, ала бесът прониза с острието си лявото му рамо. Усетих как Шоки се смръщва, когато Шутен Доджи изтегли грубо меча от рамото му. Имах чувството, че всеки момент ще умра, толкова силно ме заболя, макар че чух дрезгавия вик на Роза. Точно тогава обаче Шоки се върна.

Шутен Доджи завъртя меча като крило на вятърна мелница, после започна да го размахва яростно и Шоки се видя принуден да премине в отстъпление. Сега бесът държеше по-къс и лек меч, който му позволяваше по-голяма свобода на движенията. Шоки се замъчи да отбие сипещите се един подир друг удари — още на два пъти бе пронизан в лявата страна, откъдето шуртеше кръв. От миризмата й бесът съвсем се настърви и тъкмо това му изяде главата: налетя на сложените в редица свещи.

Шоки тутакси се възползва и се хвърли в шеметна атака. Огромният меч в ръцете му се превърна в светкавица. Един от съзаклятниците горьо-до се опита да се хвърли в нозете му и да го събори, Шоки обаче се завъртя в полукръг и още във въздуха разполови лицето на негодника. Предвождани от Олдъс, другите побързаха да се оттеглят в един ъгъл.

Шоки обаче не се предаде — продължи да налита, всичко наоколо бе огласяно от дрънченето на стомана, удряща се в стомана. Докато отстъпваше, Шутен Доджи пак се препъна, Шоки само това и чакаше — връхлетя му и отряза късче изрисувана кожа от горната част на бедрото му. Бесът изтърва острието, падна и зави като агне, което колят, но когато Шоки вдигна меча за смъртоносния удар, Шутен Доджи насочи към него члена си и обля очите му със струя топла пикоч.

Шоки замахна наслуки с меча и отстъпи назад, като бършеше урината по очите си. Бесът бързо се окопити, скочи на крака и пак връхлетя с главата напред. Наведе се рязко, когато Шоки удари с меча, което струва на Рипън няколко кичура присадена коса, и му се нахвърли, изтласквайки го чак до задната стена на кинозалата. В мелето двамата нахълтаха в пищно обзаведен кабинет с огромни прозорци, гледащи към задната морава във владенията на Рипън, където се биеха множество мъже, но човек не можеше да каже кой има надмощие.

Шоки още стискаше огромния меч и налагаше с тежката ръкохватка беса по лицето, ала бе прекалено тясно, за да се развърти. Шутен Доджи го задраска по очите и се опита да го покоси с няколко удара в слабините и кръста. Шоки успя да му се отскубне и извади Рипън от равновесие, като се вкопчи в ходилото на беса и го изви с все сила. Костта изпука като съчка и бесът отново ревна, същевременно обаче зарита със свободния си крак и халоса Шоки отстрани по главата. Сетне го зарита и по ръката, докато накрая той не изтърва меча. Стрелна се да го вдигне, ала Шоки бързо дойде на себе си и изрита меча, който се плъзна по пода и се пъхна под един кожен диван. Шутен Доджи се спусна подире му, като тътреше извито ходило, но Шоки го хвана за ранения крак и го изви още веднъж толкова жестоко, че от мургавата кожа на глезена на Рипън се подадоха късчета кост.