Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— А ти как си? Зле ли се удари?

— Нищо ми няма. Е, после може да ми излезе цицина. — Тя потърка удареното място. — Джеймс, по-лошото е, че хората се бунтуват. Знаеш ли какъв вой нададоха, докато им говореше по уредбата? Те са озверели, тук скоро може да стане истинска джунгла!

— Светът поначало е джунгла, Барб. — Холанд я потупа по рамото, прибра мегафона и напусна кухничката.

Извървя пътеката, обърна се с лице към пътниците и включи уредбата.

— Дами и господа, в сполетялата ни беда всички сме еднакво потърпевши, но аз съм законният командир на полета и ви заявявам, че няма да допусна никакви нарушения на реда. Ако някой все още има възражения, нека веднага дойде при мен да ги изложи. Съжалявам, че съм толкова рязък. Знам, че повечето от вас са съзнателни граждани и наистина се опитват да помогнат на екипажа да се справи с положението, за което искрено ви благодаря. Има и такива обаче, които ни пречат да си вършим работата, и те ще бъдат дадени под съд. А сега моля всички да останат по местата си.

Млада жена скочи от мястото си до прозореца. Мъжът до нея се опита да я възпре, но тя се отскубна и с обезумял поглед се затича към Холанд. Божичко! — изтръпна той. Сега пък какво?

— Госпожо, бихте ли…

Тя профуча покрай него, сякаш не го забеляза. Той моментално се втурна след нея. Чу стъпки зад гърба си.

— Капитане, това е жена ми Лиза. Тя не е добре. — Кийт Ериксън го следваше запъхтян.

Настигнаха я в първа класа, но преди Холанд да успее да я задържи, Гарсън Уилсън скочи и застана на пътя му.

— Джеймс, трябва незабавно да говоря с вас! — избоботи свещеникът.

Лиза се добра до една от вратите и рязко я дръпна. Оказа се, че води към сервизно помещение. Отчаяна, тя се завъртя и се втурна в обратна посока. Уилсън я пресрещна, бързо прецени положението и я прегърна покровителствено.

— Какво има, моето момиче?

— Дечицата ми! Трябва веднага да отида при тях! Трябва да сляза! — Лиза посочи с ръка навън. В същото време забеляза съпруга си, сгуши се в Уилсън и уплашено изпищя: — Не!

— Оставете я на мира, сър! — Уилсън властно протегна ръка, за да възпре Кийт. — Виждате, че се страхува от вас.

— Но това… това е жена ми. Много е разстроена — проплака Кийт Ериксън. — Иска да слезе от самолета!

— Нищо чудно! — изсумтя Уилсън. — И аз искам да сляза!

— Моля ви, моля ви! — виеше Лиза. — Той ще ми отнеме децата! — Пое дъх, придърпа Уилсън по-близо и зашепна в ухото му: — Ще ми скрои номер! Иска да се отърве от мен, за да ми отнеме дечицата!

Внезапно в салона нахлу студен въздух. Бяха отворили задната врата на самолета. Лиза потръпна, огледа се панически и видя втората пътека между седалките. Отскубна се от прегръдката на Уилсън и хукна натам.

Кийт се втурна да я задържи, но Уилсън го избута и с учудваща пъргавина понесе туловище към задния изход. Холанд и Ериксън разбутаха пътниците между двете пътеки и хукнаха след Лиза. В един момент Лиза се спъна и двамата с Уилсън се изравниха по успоредните пътеки, а Холанд и Ериксън все повече изоставаха, тъй като четирийсет реда пътници вече следяха с любопитство надпреварата и им се пречкаха в краката.

Задната врата зееше. Отвън някакъв човек в защитен бял костюм стоеше на най-горното стъпало на стълбата и подаваше пакети с храна, а Бренда и две други стюардеси ги поемаха. Неочакваната поява на Лиза, която направо връхлетя върху тях, следвана от внушителната фигура на Гарсън Уилсън, ги стъписа. Лиза се поколеба пред вратата, но Уилсън я подкани гръмогласно:

— Хайде, мила, сега или никога! Бягай навън, аз съм след теб.

Лиза се шмугна между стюардесите и мъжа на стълбата и се стрелна надолу. Уилсън понечи да направи същото, но тутакси се закова на място: множество фигури в защитни костюми тичаха насреща им с насочени автомати М-16. Онзи от горното стъпало го хвана за раменете и го натика обратно вътре. В този миг се появиха Ериксън и Холанд. Холанд избута Уилсън настрана и застана на вратата. Ериксън се опита да го последва.

— Стой там! — изрева Холанд. — Никой не може да излиза навън!

Холанд прелетя край мъжа с храната, който беше вече на средата на стълбата и крещеше на Лиза да се върне. Спря на най-долното стъпало. Виелицата го удари в лицето и той се разтрепери. Лиза Ериксън крачеше бавно и неуверено към някакво червено въже, проснато на земята на десетина метра пред нея. Беше скръстила ръце пред гърдите си и се тресеше от студ. Оттатък зоната, опасана от въжето, отляво и отдясно прииждаха хора в защитни екипи. Холанд се огледа и видя, че кордонът обгражда самолета в радиус от стотина метра.