Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Последва многозначително мълчание.

— Джеймс, нали ви казах, че всичко живо се е подплашило от тая зараза? Исландското правителство е разбрало, че сте в Кефлавик, и настоява веднага да се разкарате оттам.

— Страхуват се, че ще ги заразим, така ли?

— Ами… да, явно и те са повярвали на слуховете за небивало проклятие.

Проклятие! Холанд изтръпна. Преди броени минути някой спомена същата дума. А да, възрастната дама в салона.

— Сър, какви са тия слухове за „небивало проклятие“?

— Е, надали това е точната дума — отвърна вицепрезидентът след още по-дълга пауза отпреди. — Германското министерство подлуди всички, като съобщи чрез медиите, че вие сте носители на страшен вирус, който може да унищожи половината човечество. Пълна дивотия, разбира се. Опитват се да оправдаят отказа за кацане във Франкфурт. Аз нали ви предупредих, че плъзне ли паниката из Европа, неминуемо ще обхване и Северна Америка, а ето вече и Исландия.

— И къде отиваме сега?

— Все още не можем да ви приземим там, където искаме, но Белият дом и Министерството на отбраната ви намериха едно спокойно летище, далеч от всякакви политически и граждански протести. Преди около час изпратиха натам военни транспортни самолети с лекари, палатки, храна и всичко останало, което ще ви трябва, ако се случи най-лошото, макар че според мен абсолютно нищо няма да се случи.

— И ще ни посрещнат издокарани като за разходка на луната, нали?

— Предполагам, че да, но то ще е само докато се уверят, че тревогата е фалшива.

— А къде все пак ще прекараме Коледа? В Аризона? Невада? Ню Мексико? — Холанд усети, че тонът му става все по-груб, но вече не му пукаше. Тая глупост нямаше край.

— В Африка — отвърна вицепрезидентът. — Ще кацнете на една съвсем прилична писта, строена от бивши съветски специалисти.

— Моля?! — изкрещя Холанд. Роб подскочи в стола си. — Каква Африка? Африка е в съвсем обратна посока!

— Сигурно ви звучи абсурдно, Джеймс, но повярвайте ми, всичко се прави за ваше добро. След няколко минути диспечерът ще ви предаде полетния план по сателита, но отсега можете да си запишете: ще летите към Западна Сахара на двайсет градуса северна ширина и осем градуса западна дължина.

Роб се ококори, а Холанд стисна зъби и се опита да овладее гнева си.

— Сър, планът ви не е особено разумен. Пътниците са толкова разстроени, че ако тепърва полетим в друга посока, ще решат, че вече сме отписани от този свят. Каквото и да им кажа от тук нататък, няма да повярват нито дума. Защо направо не съобщите на автора на тая гениална идея, че командирът на полета отказва да я изпълни? Та ние дори не знаем в кой момент ще се изпонатръшкаме от болестта!

— Джеймс, чуйте ме добре! Място за спор няма. Въпросът се решава на дипломатическо ниво. Исландското правителство заплашва, че ще анулира договора ни и ще закрие базата, ако не я напуснете мигом. Влезте ни в положението. Ако в самолета няма авария, потвърдена от исландските власти, ще трябва да им се подчините. Що се отнася до болестта, всички ме уверяват, че е изключено да се разболеете в следващите четирийсет часа. Споделям тревогата ви, но нямаме време за полемики.

Холанд потърка челото си.

— Това е пълна идиотщина. Умът ми не го побира!

— Съжалявам, Джеймс, но от Вашингтон ни оказват страхотен натиск. Самият президент е одобрил плана.

Холанд въздъхна, притвори очи и се отпусна в стола си. Сякаш нечий съвсем непознат глас примирено изрече думите, които нито той, нито Дик Роб искаха да чуят:

— Добре, сър. Щом така сте решили, потегляме към Африка.

— Как ли пък не! — изрева с все сила Роб, тресейки се от ярост. Неистови пламъци лумнаха в очите му. — Ще ми се прави на началник! Кажи му да си гледа работата! Няма да помръднем самолета и милиметър!

— Дик, нали знаеш, че… — понечи да го успокои Холанд.

— Кажи му , да те вземат мътните!

— Какво става там, Джеймс? Каква е тази врява? — попита вицепрезидентът.

— Всичко е наред, сър. Просто временно недоразумение с втория пилот. Изпратете ни полетния план. Прекъсвам връзката.

Роб пощръкля.

— Абе, ти с всичкия ли си си? Как не те е срам да отстъпваш ей така? — развика се той. — Забрави ли кой контролира полета?! Да не си посмял да мръднеш самолета, докато не приключи цялата история!

Холанд продължаваше да стиска очи и да разтрива слепоочията си.

— Защо? — измърмори.

— Олеле божичко! — изквича Роб. — И питаш защо! Защо какво ?

Холанд отпусна ръце и обърна глава към него.