Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Жалко, че боингът не се сгромоляса някъде в Атлантическия океан! Всичко щеше да свърши за секунди без болка, без страдание и без телевизионни репортажи на живо как горят грамади инфектирани трупове!

Рот зави по безлюдния Конрейл Роуд и се отправи към Чейн Бридж. Движеше се по инерция. Знаеше пътя до Лангли наизуст, а и мисълта му бе другаде.

Президентът беше покрусен от предстоящата неизбежна раздяла с посланик Лий Ланкастър. Раздираше се от колебание кога да му се обади и дали да му съобщи онова, което не беше известно на никой в самолета: че до седемдесет и два часа всички ще загинат.

Рот изсумтя недоволно. Посланик Ланкастър наистина бе блестящ дипломат, но можеше да пощури цялото ЦРУ. При всяко негово пътуване те се съсипваха от работа, за да осуетят поредния опит за покушение. Колко ли самолета бяха прегледали под лупа и колко ли бомби бяха обезвредили, преди Ланкастър да се качи на борда?

Каква ирония на съдбата! За първи път един терористичен акт би ни свършил добра работа и за първи път срещу Ланкастър няма заговор!

Замисли се за „Ал Акба“, най-младата и най-жестока терористична групировка, поддържана от Иран. Тя беше двойно по-опасна от останалите, защото разполагаше и с модерна бойна техника, и с висококвалифицирани специалисти. Преди месеци ЦРУ залови един обучен в САЩ ирански летец, който се готвеше за самоубийствена мисия с МиГ-29 срещу Ватикана и папата. Терористите вече не си играеха да отвличат самолети и кораби. Имаха си и изтребители, и ракети, дори ядрени бойни глави, закупени от зажаднели за твърда валута военни части в бившия Съветски съюз. В днешно време не представляваше никаква трудност да се снабдиш с модерна военна техника от някогашния Източен блок.

А дали все пак „Ал Акба“ няма пръст в заразяването на самолета? Нима не е достатъчно жестока и безскрупулна, та да замисля подобно нещо!

Рот се бе заклел да заличи „Ал Акба“ от лицето на земята, така както разгроми „Черния септември“ и кастрира „Ал Фата“. Именно на тези подвизи дължеше репутацията си на супершпионин. Цялата разузнавателна гилдия го смяташе за гений заради невероятната му способност да предусеща всеки следващ ход на терористите, преди самите те да го знаят.

Ала досегашните му усилия да нанесе удар на „Ал Акба“ отидоха напразно. Не обичаше електрониката, предпочиташе да работи с човешки материал и му беше по-лесно да отгатне какво е замислил врагът, отколкото да издирва доказателства с помощта на сателитна техника.

Един кадилак, последен модел, спрял встрани от пътя, внезапно прикова вниманието му. Предният капак беше вдигнат и някой осветяваше мотора с фенерче. Рефлексите, придобити от дългогодишния стаж в агентурата, заработиха веднага. Рот автоматично квалифицира колата и шофьора като потенциална опасност и светкавично състави план за действие. После се изсмя на реакцията си и профуча покрай закъсалата кола.

Замисли се отново за „Ал Акба“. Според първите сведения на разузнаването от Бейрут през 1994 г. групата била сформирана в навечерието на войната в Персийския залив. Изградила мощен арсенал, финансиран от Саддам Хюсеин, а после минала в противниковия лагер и избягала в Иран. След поредица кървави атентати и убийства, светът свикна да приема сериозно заплахите й и за ужас на ЦРУ разузнавателните среди дори взеха да се възхищават от перфектните й операции. С централизираното си ръководство, фанатизираните си агенти шиити и топ експертите си по сателитни технологии в очите на хората „Ал Акба“ постепенно се превръщаше в свръхсила.

Рот се усмихна кисело. Единствен той знаеше, че прословутата му репутация е просто случайност. Всъщност налучкваше правилните решения по чисто стечение на обстоятелствата.

„Ал Акба“ може изобщо да не е разбрала, че Лий Ланкастър е на борда на полет 66. А дори и да е разбрала, няма да се мотае с някакъв вирус, а ще избере нещо по-бързо и ефикасно.

И все пак, колкото и грозно да звучи, ако тя стои зад цялата работа, това би било спасение за нас! А ние пък сме длъжни да я спрем!

„Ал Акба“ отдавна се целеше в Ланкастър. Беше обещала на иранските аятоласи, че ще го ликвидира заради престъпленията му срещу исляма — какви точно не ставаше ясно.

Рот мина по моста над реката. Изведнъж нещо му прищрака и всичко мигновено си дойде на мястото.

Завъртя рязко кормилото и заби спирачките. Гумите изсвистяха и мерцедесът закова на банкета. Грабна куфарчето си от задната седалка, измъкна миниатюрния компютър, включи го и с нетърпение зачака. Когато менюто най-сетне се появи на екрана, избра база данни „Личен състав“ и зададе опция „Търсене“. Курсорът замига в началото на празния ред, Рот напечата няколко ключови думи и желаната информация се изписа на екрана. Прегледа я внимателно, изключи компютъра и потъна в размисъл.