Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Значи няма надежда за хората в самолета? — попита Марк със задавен глас. — Вече са обречени, така ли?

— Да, вероятно са обречени на смърт, но при едно условие… — Изчака, за да привлече вниманието на всички, съзнавайки, че със следващите си думи отново ще разгневи Рот. — Само ако починалият пътник наистина е страдал от болестта, причинила смъртта на двамата в Бавария. Имайте предвид, че за да се заразят пътниците, на борда трябва да има човек не само носещ заразата, но и в активен стадий на заболяването. Ако професорът не е бил в това състояние, той не би могъл да разпръсква вирусни частици във въздуха.

— Благодаря ви, доктор Сандърс — каза Рот делово. — Някой иска ли да добави нещо?

Нямаше желаещи.

— Добре. Моето решение е следното: ще посъветвам Белия дом да откажат на боинга да кацне в САЩ и да го задържат, тоест да го поставят под карантина в Исландия.

— Сър — намеси се Сандърс, — има още един много важен въпрос.

— Слушам ви.

— Спешно трябва да се направи аутопсия на Хелмс. Бих препоръчал да изпратим най-бързия самолет с военен медицински екип, сформиран от експерти по химическо и биологическо оръжие. Ще ги облечем в защитни костюми, разбира се, а аз ще им дам предварителни инструкции. Този вид вирус не може да бъде открит директно, но една аутопсия, макар и извършена в полеви условия, ще установи дали Хелмс е починал от инфаркт или от нещо по-различно.

Лицето на Рот неколкократно смени изражението си — личеше си, че от една страна е заинтригуван от идеята, а от друга, се ядосва на Сандърс, задето отново повдига стария въпрос.

— Направете необходимото, докторе — каза той най-сетне.

На вратата се почука тихо и в стаята влезе Шери Елис.

— Извинете, че ви прекъсвам, но трябва да ви съобщя нещо важно.

— Сега пък какво има? — запита Рот.

— Преди петнайсет минути руският учен се обадил на Цайтнер да му напомни, че осемдесет и пет процента е само долната граница на смъртността при вирусите омега.

— Това вече ни е известно.

— Да, но… — продължи тя с пребледняло лице, — после уточнил, че всъщност при класификацията на омега никога не са включвали вируси със смъртност, по-ниска от сто процента.

В залата настъпи гробна тишина.

На борда на Полет 66

Барб затвори вратата на пилотската кабина и постоя малко в преддверието, за да се овладее. През целия си двайсет и три годишен стаж като стюардеса не бе попадала в истинска кризисна ситуация. „Е, разбира се, случва се понякога и да се паникьосам — подмяташе на шега пред приятелите си извън бранша. — Например, когато по време на сутрешен полет вземе, че свърши кафето, а самолетът е тъпкан с важни клечки!“

От старшата стюардеса се очакваше да е като майка закрилница за останалия екипаж, а в момента тя се чувстваше по-безпомощна и от уплашено дете. Неизвестният хищник, който ги дебнеше, бе твърде хитър и коварен, за да водиш открита борба с него. Смразяваше я мисълта, че може би вече върлува в кръвта й.

Все пак събра сили да се усмихне на пътниците, когато тръгна по пътеката между седалките.

Я се успокой , рече си, в най-лошия случай става дума за обикновен грип ! Но страхът продължи да стяга стомаха й. Ако беше просто грипен вирус, щяха ли официалните власти да реагират така остро? От какво всъщност беше болен починалият пътник? Колко време им оставаше, преди болестта да порази и самите тях?

Джеймс Холанд изпълни блестящо ролята си — със спокоен и уверен глас съобщи по уредбата, че ще спрат в Исландия да заредят с гориво и после ще продължат за САЩ, където ще бъдат поставени под карантина. Отново подчерта, че според него паническата реакция на чуждите правителства е най-малкото прибързана, ала не успя да разсее тревогата и страха, обхванали всички пътници. Ако трябваше да чакат още четири дни, нямаше да могат да посрещнат Коледа у дома, но те вече не се вълнуваха толкова за празниците, а обстрелваха Барб с въпроси за характера на болестта, която ги съпътстваше от Франкфурт насам.

Когато излетяха от Франкфурт, настроението беше приповдигнато, а самолетът така отрупан с подаръци и играчки, че приличаше на огромна коледна шейна. Барб дори се пошегува с Холанд, задето не се е сетил да се маскира в червен костюм и да си лепне бяла брада. Повечето пътници — туристи, студенти, войници, военни със семействата си — се прибираха вкъщи за празника. Онези, които бяха тръгнали по работа, и самотниците, за които коледният сезон явно нямаше значение, се брояха на пръсти.