— Не се отклонявайте, докторе — прекъсна го Рот. — Кампанията ви срещу ФУА ми е известна.
Ръсти Сандърс млъкна, взря се в лицето му и реши да се въздържи от коментар. Посочи документите в ръката си и продължи:
— Така или иначе, сър, ако баварският вирус действително е попаднал в самолета, „Куантъм“-66 пренася не само зараза, а и сигурна смърт.
— Каква смърт по-точно? — разтревожено попита Марк Хейстингс. — Бърза или някаква по…
— По-мъчителна ли искате да кажете?
— Ами да. Та нали в самолета има двеста четирийсет и пет пътници и дванайсет души екипаж!
— Смъртта може да настъпи по различен начин в зависимост от вида на вируса. Висококвалифициран германски екип всеки момент ще ни предостави резултатите от аутопсията на двамата в Бавария, а като направим аутопсия и на професора, ще сравним резултатите. Възможни са поражения на дихателната система, вътрешни кръвоизливи, коронарни смущения, наподобяващи сърдечна криза, но двете известни засега жертви са показали различни симптоми, включително деменция и странни психически отклонения. Тъй като смъртта настъпва няколко часа след проявата на болестта, то тя сигурно ще е съпроводена от страдания, особено ако всички, в това число и екипажът, полудеят едновременно.
— Боже мой! — облещи се Марк Хейстингс. — Как не се сетих за екипажа!
— Заразили са се само преди няколко часа, Марк — опита се да го успокои Сандърс. — Ако успеят да се приземят в близките четирийсет часа, няма опасност екипажът да развие симптомите по време на полета.
— Да, но ако не успеят, как ще обезопасим самолета?
Сандърс кръстоса поглед с Рот.
— Не бих се помирил с мисълта да оставим тези хора да посрещнат смъртта, затворени в самолета. Да преживеят целия кошмар сами, без някой да им се притече на помощ, колкото и безплодна да е тя.
Той отново закрачи напред-назад. Рот завъртя стола си и проследи движенията му. Докторът най-сетне спря и огледа стаята: на лицата на присъстващите бе изписан ужас.
Почуди се на собственото си хладнокръвие и на деловия тон, с който говореше за това проклятие, обрекло близо триста души на безнадеждна агония и жестока смърт. После осъзна, че е хладнокръвен, защото все още не вярва, че най-лошото ще се случи. Дори американският професор да е бил наистина заразен, нали засега нямаше сведения за други болни на борда?
Застана пред работната дъска и започна да чертае с флумастер по белия лист.
— Що се отнася до опасността заразата да се разпространи, мога само да правя догадки, изхождайки от данните на руснаците. За по-сигурно приемаме най-тежкия вариант, тоест, че при температура над нулата баварският щам остава активен във въздушна среда около час в зависимост от влагата — достатъчно, за да се разнесе в самолета и да зарази всички, ако вирусните частици са толкова малки, че да се промъкнат през биофилтрите на климатичната инсталация. Колкото е по-топло и по-влажно, толкова по-дълъг е животът на вирусите, предавани по въздушен път. Те се лепват за микроскопичните аерозоли и при топъл климат могат да живеят още няколко часа. Представете си само колко лесно се предава най-обикновена настинка. Достатъчно е да кихнеш, за да я прихване някой от теб. Трябва да приемем, че и вирусът, който не предизвиква просто хрема, а за три-четири дни направо убива човека, се предава по същия начин. — Сандърс остави флумастера и кръстоса ръце.
— Докторе — обади се Рот, — а как преценявате опасността в заразени населени места?
— При положение, че според информацията смъртността надвишава осемдесет и пет процента, смятам, че надали друг вирус има такъв масов унищожителен ефект, освен евентуално заирския ебола. Чудовищното при ебола е, че човек буквално се разлага и изгнива отвътре. Баварският щам, дори да не предизвиква толкова грозна смърт, може да се окаже по-смъртоносен в широк мащаб. С други думи, нямаме право да рискуваме, следва да наложим най-строга карантина.
— Докторе, нали по план самолетът трябваше да зареди в Исландия и да се върне тук, за да изолираме пътниците някъде в южните щати? Все още ли подкрепяте подобно решение? — попита Рот.
Ръсти Сандърс обмисли добре отговора си. Знаеше, че Рот ще го цитира дословно, когато докладва пред Белия дом, затова подбра думите особено внимание.
— Би било огромен и абсолютно неоправдан риск да докараме самолета в Амер, особено в районите с по-топъл климат. Ако наистина приемем, че вирусът е остро заразен, на теория той може да предизвика епидемичен взрив и дори световна пандемия. Не искам да ви плаша, но честно казано, ако се надигне подобна инфекциозна вълна, тя би могла — пак на теория — да обезлюди целия континент. Най-малко десетки милиони хора ще загинат. Авторите на научна фантастика отдавна се забавляват с този сценарий, но в случая не става дума за фантастика. Заплахата от пандемия е съвсем реална и до голяма степен се дължи на съвременната авиация.
Читать дальше