Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Хорст Цайтнер подскочи.

— Господи, нима смятате, че флаконите в Бавария са…

— Точно така, хер Цайтнер. Моят лаборант в Бавария е разопаковал и строшил пратка от резерва „Омега“.

На борда на Полет 66

От Шанън даваха подробни указания за полет 66, който пресичаше 10 050 м в набор на 10 650 м, а някакъв досадник упорито блъскаше по вратата. Сега пък какво има? — ядоса се Холанд, натисна бутона и в кабината нахлу едър мъж, чието лице му се стори бегло познато. Огледа кабината и двамата пилоти и явно реши, че Холанд е по-висшестоящият, защото протегна едрата си месеста ръка към него.

— Пастор Гарсън Уилсън.

Холанд се здрависа неохотно.

Уилсън разбра, че не са го познали, и доуточни:

— Гарсън Уилсън, евангелисткият пастор.

— А, да — кимна Холанд. — Съжалявам, но трябва да ви предупредя, че е против правилника на ФУА да влизате в кабината. Вината е моя, че ви пуснах, но вие така настойчиво чукахте, та реших, че е някой от екипажа. Моля ви да се върнете обратно на мястото си.

Уилсън опря длан на облегалката на Роб.

— Вие бяхте капитан…

— Холанд, Джеймс Холанд.

— Вижте какво, Джеймс, надали ще ви се скарат, че сте пуснали тъкмо мен в пилотската кабина за минутка-две. Аз самият съм частен пилот, а да не говорим, че познавам ръководителя на ФУА от дете. — Пасторът затвори вратата и седна на столчето зад пилотите.

— Ваше преподобие, много ви моля да уважавате разпорежданията ми. Бъдете така добър да се върнете на мястото си.

— След малко. Първо искам да си поговоря с вас. Знам, че си имате други грижи, но аз не съм заразен с вируса, за който ни казахте. За мен всяка секунда е от огромно значение. Само след няколко часа хиляди хора очакват да се появя в Ню Йорк, тъй че, закъдето и да летим, веднага щом кацнем, трябва да тръгна за Ню Йорк. Смятам, че точно вие можете да ми уредите въпроса. Разбирам, че се налага да бъдем поставени под карантина, но лично аз нямам време за такива работи.

Холанд се обърна и го погледна. Спомни си, че е виждал лицето му в безброй платени предавания по телевизията. Известни бяха и шумните сборища „С Гарсън — към Бога“. Не че някога бе ходил на подобни представления. За него религията беше нещо много лично. Но южняците обичаха да обръщат религията на цирк.

— Пастор Уилсън, нито аз, нито вие можем да решим въпроса с карантината. Отново ви моля да напуснете. Така само наливате масло в огъня. Тук всяка ваша дума се записва. — Посочи микрофона на тавана.

Уилсън се усмихна и вдигна ръце, сякаш се предава.

— Добре де, излизам, но все пак бих искал да знам къде ме водите против волята ми.

Холанд въздъхна и погледна към Роб, който само повдигна вежди.

— Ваше преподобие, мога да ви кажа само, че не летим за Ню Йорк. След малко ще обясня всичко по уредбата, а сега ви моля да се върнете на мястото си.

Уилсън реши да не протестира. Стана и се обърна към Джеймс с лукава усмивка.

— Добре, оставям ви на мира. Не желая да обиждам никого, но ви предупреждавам: където и да кацнем, аз веднага напускам самолета. — Преподобният Уилсън махна за довиждане и внимателно затвори вратата след себе си. Докато крачеше гневно към стълбичката, тихичко нижеше цветисти псувни.

Холанд премина в хоризонтален полет на ешелон 350 и провери още веднъж данните в компютъра. Курсът криволичеше през множество небесни точки с различна географска ширина и дължина и стигаше до Гандър в Нюфаундленд. Ала и двамата пилоти знаеха, че това не е крайната цел на полета. Преди десетина минути най-после им се обадиха от Далас с дългоочакваното решение.

— Шейсет и шест, изпращаме ви в базата в Кефлавик, Исландия — съобщи им вицепрезидентът на компанията. — Не можем да го обявим официално обаче, затова впишете Гандър в полетния си план. Наши изтребители ще ви пресрещнат по трасето южно от Исландия и ще ви ескортират до базата.

— Нали вече пробвахме тоя номер в Милдънхол и нищо не се получи? — припомни му Холанд.

— Така е, там провалиха операцията, но сега ме уверяват, че в Исландия всичко ще мине успешно.

— Сър, кой е този, дето ви уверява?

— Говорихме с Белия дом, с Отдела за екстремни ситуации, а те от своя страна координират усилията на куп инстанции, включително Военновъздушните сили, Държавния департамент, ФУА и ЦРУ.

ЦРУ ли? — почуди се Холанд. Сега пък ЦРУ! Ами питали ли са исландците дали са съгласни с подобен план? Омръзнало му беше от фалшиви уверения.

— Сър, Исландия си има свое правителство. То одобрило ли е приземяването ни в Кефлавик?