Джон Нанс - Операция „Скайхук“

„Грейси, доктор Бен Коул е дошъл от Анкъридж да свидетелства! Бил е на борда, когато гълфстриймът едва не ни блъсна, и когато албатросът е катастрофирал. Може да потвърди факта, че гълфстриймът е прелетял твърде близо до албатроса.“

Ейприл се наведе напред и я докосна със сгънатата бележка. Грейси я взе, прочете я бързешком, след което погледна да се увери, че Бен наистина бе там. После се прокашля и вдигна отново глава към съдиите.

— В окръжния съд вчера на ответниците бе дадена възможността да прехвърлят незаконно отговорността за доказателствата върху командир Роузън, като просто заявиха, че онова, което ние твърдим, не било вярно. Не представиха никакви доказателства, че не е имало държавни плавателни съдове в района на катастрофата. Не представиха никакво обяснение за конфискуването на видеозаписа на останките, направен от Ейприл Роузън. Не предложиха никакво обяснение защо радарните записи на ФАА не се показват, какво има на тях и дали втори самолет, който би могъл да удари хидроплана на командир Роузън, е пресичал курса му през онази нощ. Те просто се явиха, казаха: „Ние отричаме всичко“ и само въз основа на това, думите им бяха преценени като по-достоверни, отколкото тези на Роузън. Аз пледирам, че това е неправилно и че само по себе си представлява грешка, изискваща връщане на делото и повторно потвърждаване на ограничителните заповеди.

Лампичката в катедрата вече светеше в жълто, Грейси я погледна и в този момент тя стана червена. Джим Ригс излезе на подиума и тя седна, готова да си води бележки, да търси начини да атакува доводите му.

Докато сядаше, улови въпросителния поглед на Ейприл, но нямаше време да обясни безполезността на присъствието на Коул в апелативния съд. Трябваше да се съсредоточи върху доводите на опонента, който започна силно и прецизно.

След миг долови шум зад себе си. Ейприл се наведе напред с нова бележка.

„Кога ще им кажеш, че той е тук и с какво разполага?“

Тя се обърна и прошепна в ухото на Ейприл:

— Не мога. Това е обжалване. Ако отменят решението на долната инстанция, тогава можем да добавим неговите показания.

— Но той иска да свидетелства! — отвърна също шепнешком Ейприл.

— Ейприл, трябва да следя какво става. Върни се обратно и си седни.

Грейси забеляза, че един от съдиите отклони вниманието си от доводите на държавния юрист към шепота около банката на ищеца, затова веднага се изправи, почувствала се като ученичка, която си разменя бележки в час. Една мисъл обаче започна да си пробива път в съзнанието й — може би Ейприл бе права.

„Дали не пропускам нещо?“ — помисли си Грейси, докато държавният юрист се зае да изброява прецедентите, които би трябвало да докажат, че тя не е права.

„Представянето на фактите трябва да стане в първоинстанционния съд. Но този съд, няма ли и той право да се произнесе по гражданските дела и казуси на вещното право?“

Тя се опита да задържи вниманието си върху доводите на другата страна, докато мислите й запрепускаха из университета и към лекциите, в които учеха как гражданските и наказателните съдилища в стара Англия са били разделени, единият — занимаващ се с нормалното общо право, а другият — със запрещения и ограничителни заповеди. Имаше нещо, което един от професорите им бе преподавал в трети курс, когато тя трябваше да направи курсова работа, но какво беше то? Спомняше си ясно за лекцията, ала не и за съдържанието й. След малко пред очите й изникна топлият пролетен ден в уютния кабинет на професора и сякаш чу думите му: „Никога не забравяйте, че дори един федерален апелативен съд има пълните права да се произнася по същество, макар че това право рядко се използва, а по-скоро се отменят забрани или се отлага изпълнението на дадена присъда“.

— И ето защо, Ваша чест — продължаваше Ригс, — не само че първоинстанционният съд има правото да обяви за неоснователни фактическите искове на молителя със или без доказателства, но отговорността да представи доказателства е негова, а той не успя да подкрепи исковете си. Преценката дали доказателствените факти са достатъчни или не принадлежи на първата инстанция в заседание за представяне на основанията за делото, особено след като в апелационен съд като този не могат да бъдат представени допълнителни доказателства.

Грейси почти не усети как се изправи на крака. От една страна, никога не се бе чувствала по-уверена в себе си, но от друга, сякаш бе само страничен наблюдател на това прекъсване, което лесно можеше да й коства неприятно порицание от съдията.