Джон Нанс - Операция „Скайхук“

— Госпожо — отвърна агент Брек, — изпратени сме тук да ви отведем на една среща. Не сме инструктирани да приемем отрицателен отговор.

— Грейси — продължи Ригс сговорчиво, — съдия Уилямсън знае за това и го одобрява. Моля те.

Грейси и Бен се качиха при Ейприл на задната седалка в черната служебна лимузина. Агент Брек седна на дясната предна седалка, шофираше друг агент. Тя познаваше добре „физиологията“ на Вашингтон, за да се сети по кои улици пътуваха, но вниманието й бе привлечено от Ейприл и Бен, които тихичко си говореха. Колата спря пред тежка порта, която бързо се отвори, след което се спуснаха в подземен гараж и там слязоха. Последваха безкрайни коридори, обстановката постепенно ставаше все по-луксозна, докато накрая една врата се отвори и на Грейси й дадоха знак да седне на един стол в заседателната зала на кабинета. В залата влезе Джеймисън Хендий, началник на кабинета на президента, представи се и седна срещу нея.

— Ето какво, приятели, имаме един проблем, но за щастие имаме и решение за него. Междувременно, доведохме ви тук по специалната молба на президента.

— Не разбирам — понечи да каже нещо Грейси, след като зърна не по-малко слисаните лица на Ейприл и Бен Коул.

— Виждам пред себе си три много решителни личности — рече Хендий. — Но вашата решителност едва не компрометира един много важен държавен проект.

В залата тихо влезе още един мъж. Генерал от авиацията, отбеляза си Грейси. Той седна през няколко стола от страната на Хендий и само им кимна.

— Госпожице О’Брайън, искам първо да ви поздравя, че успяхте да туширате съдиите само за три дни.

— Моля? — ахна Грейси.

Началник-щабът се засмя.

— Мога ли да се обръщам към всички вас с малките ви имена?

Грейси и Ейприл бързо измърмориха съгласието си, последвани от Бен.

— Добре. Грейси, аз не съм следвал право, но знам достатъчно за съдилищата, а имам тук под ръка неколцина истински юристи, които потвърдиха това пред мен преди половин час — ти коренно промени положението ни в онази съдебна зала.

— Сър, аз… наистина нищичко не разбирам.

— Би трябвало да загубиш, Грейси. Нямаше друг начин. Дори Белият дом не може да си играе със съдилищата и слава богу. Но Ригс и всички останали ни уверяваха, че независимо, че си намерила един опърничав съдия във федералната съдебна система, който се е съгласил да изслуша обжалването, ти никога не можеш да спечелиш. Но ти ги разби на пух и прах и адвокат Ригс трябваше да прибегне до план „Б“.

— Разбила съм ги на пух и прах? — повтори Грейси.

— Точно така, по дяволите. Ригс бе упълномощен да спре процеса, ако поради някаква необичайна причина би могла да спечелиш и ето защо сме тук. Знам, че не разбираш за какво точно говоря, затова нека обясня. Всички подробности, които ще ви кажа, са строго секретни. Става дума за голям военен научно-приложен проект, наречен „Скайхук“. Доктор Коул знае подробностите много добре, тъй като е главният инженер на проекта по софтуера. А вие тримата бяхте на път да разсекретите целия проект.

Ейприл кимаше.

— Значи сме били прави? Нали самолетът на баща ми се е ударил във военен самолет?

— Ние смятаме, че е така. А ако бяхте продължили да търсите информация за онзи военен самолет, в крайна сметка щяхте да заинтригувате пресата и да съсипете секретността на проект за милиарди долари.

— Тогава обвинението срещу баща ми наистина е било фалшиво — рече Ейприл.

— Може би. Но моята първа грижа, както и тази на президента, е съдбата на операция „Скайхук“, а тази съдба сега е във вашите ръце. В ръцете на трима ви. Всъщност, генерал МакАдамс тук се видя в чудо да намери начин да помогне на баща ви и на вас, Ейприл, без да компрометира проекта. Но след като вие двете се оказахте такива отлични хрътки, поели по гореща следа, Мак бе принуден да върне всичко там, откъдето започна — в Овалния кабинет.

— Господин Хендий — започна Грейси, — с цялото ми уважение към вас, но няма никакво оправдание за това ФАА да отнеме лиценза на командир Роузън.

Началник-щабът се усмихна леко.

— Е, това не е съвсем вярно, Грейси. Доколкото разбрах, ФАА има основателни причини и твърдо доказателство да го подозира, че е летял в нетрезво състояние, както и основателно обвинение за нарушение на правилата за визуален полет. Но аз наистина смятам, че подозрителната бързина, с която ФАА отне пилотския лиценз на командир Роузън е била неоправдана и това е грешката, която ни събра тук.