Джон Нанс - Операция „Скайхук“

— Наистина ли? Е, мисля, че при безпрецедентното развитие на нещата през последните няколко минути, това е мъдра идея. Напомням на адвоката на ищеца, че самото свикване на това заседание бе изключителна отстъпка. Тъй че…

Съдия Макнотън прошепна нещо на Уилямсън.

— О, да — кимна той. — Ще направим кратка почивка и ще се срещнем в кабинета ми, но преди това, госпожице О’Брайън, бихте ли обяснили точно какво искате?

— Да ми бъде позволено да закълна като свидетел доктор Бен Коул от „Юниуейв индъстриз“ от Анкъридж, Аляска, който се намира в съдебната зала, и да го разпитам по въпроса за присъствието му на борда на самолет, ангажиран в държавен проект, в нощта, когато командир Арли Роузън е изгубил своя хидроплан, като му дам възможност да свидетелства за голямата вероятност самолетът на Роузън да е бил ударен от самолета, в който се е намирал доктор Коул.

Изгърмя съдийско чукче и намръщеният съдия Макнотън още го държеше вдигнато, когато се обърна към колегите си, а после и към адвокатите.

— Петнайсет минути почивка.

— Всички да станат — извика приставът, докато съдиите се изправяха и тръгнаха да излизат.

Грейси усети как сърцето й се разтуптя силно, след като погледна към Джим Ригс в очакване той да се обърне и да я нападне с ядни възражения.

Но той се бе обърнал и даде знак на някого зад гърба й. Грейси се изви навреме, за да види един от тримата мъже в официални костюми да кима на Ригс и да поема към банката на държавните адвокати.

Ейприл също бе станала и вървеше към Грейси, следвана от Бен Коул.

— Какво става? — попита Ейприл, докато Грейси прокарваше пръсти в косите си и клатеше глава.

— Мисля — отвърна тя, като продължи да клати тава, — че този път загазих здраво. Но не съм сигурна.

Сряда сутринта, ден десети

Белият дом

Вашингтон, окръг Колумбия

Мак МакАдамс изчака охраната да провери името и документите му, след което му отвориха портата към предната подходна алея към Белия дом. Срещата, която бе поискал, криеше огромен риск, но той трябваше да бъде поет. По-раншното му обаждане бе прието с ужаса, че е възможно да е изтекла информация, но новината, че самият Бен Коул е пристигнал във Вашингтон с очевидното намерение да наруши подписания от него договор за опазване на тайната означаваше, че трябва да се предприемат действия, а разрешението за това можеше да бъде дадено само от едно място.

Мак влезе в главното фоайе.

Един агент от Сикрет сървис със студените и безизразни очи на кобра му кимна, Мак показа пропуска си, след което пое по един познат коридор, поглеждайки часовника си. Трябваше да го приемат точно след осем минути и той имаше намерението да се яви на секундата.

Апелативен съд на САЩ за окръг Колубмия

Един помощник-пристав изникна до Грейси сякаш отникъде.

— Госпожице О’Брайън, вашето присъствие е необходимо в заседателната зала на съдиите. Моля, последвайте ме. Доктор Коул? Вие — също.

Грейси и Бен последваха пристава, сякаш ги водеха в последния им път към газовата камера.

Съдия Уилямсън ги очакваше в голяма заседателна зала. Джим Ригс вече беше тук, крачеше възбудено покрай една от стените. Тримата мъже, които Грейси бе видяла в дъното на залата, стояха наблизо до Ригс.

— Госпожице О’Брайън?

— Да, Ваша чест?

— Оставаме в почивка, но ще я удължим с часове. Тези господа ще ви обяснят защо. Ще продължим, когато се върнете.

— Извинете, господин съдия… но откъде да се върнем?

Ала съдия Уилямсън вече се бе обърнал и бе излязъл през странична врата. Джим Ригс се обърна към нея:

— Госпожице О’Брайън, налага се да дойдете с нас на една среща на няколко пресечки оттук.

— Къде трябва да отидем? — присви очи Грейси.

— Не мога да ви кажа, докато не стигнем. Доктор Коул също ще дойде.

— Какво се опитвате да направите, господин Ригс?

Джим Ригс се засмя уморено.

— Уверявам ви, че не ви грози никаква опасност. Няма да ви отвлечем.

— И все пак, къде отиваме?

— Госпожице О’Брайън — намеси се единият непознат мъж, — аз съм специален агент Брек от Сикрет сървис. Вашето и на доктор Коул присъствие е необходимо в друга част на града по много спешен въпрос. Присъствието на госпожица Роузън — също.

— Грейси — продължи Ригс, — съдът ще остане в почивка, докато не се върнем.

Грейси си отбеляза, че бе преминал на „ти“.

— Имаме ли избор? — попита тя, след като ги погледна в очите.