Джон Нанс - Операция „Скайхук“

Когато обявиха началото на делото „Роузън“, Грейси се изправи и приближи до катедрата. Под плота светеше малка зелена лампичка и когато светнеше в жълто, щеше да я предупреди, че й остава една минута, а когато светнеше в червено, времето й щеше да е свършило.

— Моля съдът да ми позволи да се представя — започна тя. — Казвам се Грейси О’Брайън, адвокатка на командир Арли Роузън, тъжителят по този въпрос. Ние апелираме за отхвърляне на решението на окръжния съд и…

— Чели сме резюмето ви, госпожице адвокат — прекъсна я съдия Брайър рязко. — Изглежда съдията по делото ви в окръжния съд — съдия Уолтън — е сметнала, че липсват достатъчно конкретни доказателства, за да превърне заповедите за запор в съдебни разпореждания. Това търсене на факти ние оставяме на по-ниската инстанция, а вие пледирате тук, че интерпретацията й е била погрешна по същество, тъй като в случай на спешни съдебни предписания съдът трябва да се стреми да предотврати надвиснала щета, дори преди да бъдат представени доказателства, че такава заплаха наистина съществува. Ако това е вярно, не означава ли то, че всяко твърдение за потенциална щета, независимо колко е странна и неподплатена с доказателства, ще изисква от съда да издаде съдебно предписание?

Зад гърба на Грейси се чу лек шум и на нея й се стори, че някой става от мястото си и тръгва по пътеката. Обърна се неволно и забеляза с изненада, че това бе Ейприл.

— Госпожице адвокат? — рече съдия Брайър, опитвайки се да привлече отново вниманието й. — Чухте ли ме?

Грейси веднага се обърна към него.

— Извинете, Ваша чест. Не, всъщност, ние просто излагахме делото по същество…

— Но не е само това, нали? — прекъсна я съдия Макнотън. — Мисля, че част от него е свързана и с адмиралтейското право.

— Всичките три комбинирани иска, Ваша чест — започна Грейси, — бяха първоначално граждански, само с отправка към един от принципите на адмиралтейското право. А сега…

— Не стана ли катастрофата в международни води, госпожице О’Брайън?

— Да, Ваша чест — отвърна Грейси и замълча, но не последва нов въпрос. Пое дълбоко дъх и продължи: — Командир Роузън моли съда да блокира един вреден акт и подобен иск е в основата си…

— Кой иск? — попита съдия Макнотън. — Тук имаме три молби.

— Всичките искове тук, Ваша чест, се основават на сериозна потенциална и продължаваща щета за кариерата на командир Роузън, неговото здраве и материални интереси. За да докажа необходимостта от рестриктивна заповед, трябва да покажа, че ответникът ще предприеме или ще продължи действия, които ще нанесат съществена и непоправима щета. Но тук отговорността се премества върху ответника, който на делото за доказване на основанията трябва да покаже с убедителни доказателства, че фактическите искове на молителя са безпочвени. Ако ответникът не успее да стори това, ограничаващата заповед се превръща във временна забрана. По този начин би трябвало да бъдем третирани в по-ниската инстанция.

— И отново да попитам, каква бе заплахата, госпожице О’Брайън? — попита съдия Макнотън.

Ейприл бе останала в дъното на съдебната зала и слушаше прекъсванията, след които Грейси започна да описва какви са щетите за Арли Роузън. След това отново погледна бележката, която й бяха подали.

„Госпожице Роузън, имате посетител във фоайето, който казва, че е много важно да излезете веднага и да говорите с него. Твърди, че разполага с веществено доказателство, касаещо това дело.“

Ейприл излезе през двойната врата възможно най-тихо, остави гласа на Грейси зад гърба си и веднага забеляза автора на бележката — седеше на една пейка и чакаше. Усети как зяпва от удивление.

— Бен Коул! Какво, по дяволите, правите тук?

Той се изправи, пое ръката й и я разтърси.

— Опитвам се да компенсирам малодушието си.

— Но как, по дяволите, ни намерихте?

— Обадих се на баща ви в неделя. Каза ми къде ще бъдете. Закъснях ли?

Ейприл неволно погледна през рамо към затворената двойна врата, след това отново се обърна към Бен.

— Не! Сега започва, но… вчера загубихме, а това е обжалване.

— Готов съм да свидетелствам, госпожице Роузън.

Тя не помръдваше, слисана, питаше се как да предаде информацията на Грейси, която се намираше на по-малко от трийсетина метра разстояние.

— Елате с мен в залата.

Бен избърза пред нея, отвори вратите и я последва до една пейка зад масите на юристите. Видя, че Грейси я зърна и повдигна вежда. Ейприл извади бележника си и написа: