Джон Нанс - Операция „Скайхук“

— Извинете, обажда се Грейси О’Брайън, адвокатка, бих искала да се свържа със съдия Уилямсън.

— Съдията е извън дома си тази вечер, госпожо. Мога ли да му предам нещо?

— О, Господи, да не би да работи в кабинета си дотолкова късно?

— Не, госпожо. Съдията е в хотел „Мейфлауър“, ще държи реч на официална вечеря.

— Значи — в „Мейфлауър“.

— Да. Сигурна ли сте, че не искате да оставите съобщение за него?

— Не. Благодаря ви.

Грейси прекрати връзката и се замисли. „Мейфлауър“ се намираше на по-малко от пет пресечки разстояние. Скочи на крака, грабна куфарчето си, след това обаче седна отново и извика интернетски файл с биографични данни за съдия Сандър Уилямсън.

„Най-дългогодишният съдия в Апелативния съд на окръг Колумбия… седемдесет и шест годишен… независим, смятан за твърде непредвидим, за да се състезава за място във Върховния съд… добър оратор, неженен… но къде е снимката му?“ Грейси продължи търсенето и откри статия във „Вашингтон поуст“ със снимка на съдията, увеличи изображението и го разгледа внимателно. Лицето му бе с изострени, квадратни черти — приличаше донякъде на Линкълн, но без брадата.

Иззвъня телефонът — обаждаше се Ейприл.

— Грейси, станало е нещо лошо у дома! — рече тя и разказа за телефонните си разговори.

— Казваш, че шерифът е намерил задната врата отключена?

— Да. Той не е сигурен дали къщата е била тършувана, или татко и мама просто са разхвърляли и са заминали неочаквано. Но аз звъня навсякъде и никой не отговаря…

— Дръж ме в течение, но сега трябва да вървя. Ще ти обясня по-късно.

Грейси грабна куфарчето си и се запъти към вратата. Измина разстоянието до „Мейфлауър“ за по-малко от десет минути.

От голямото фоайе пое по широк коридор, вдясно бяха ресторантът и голямата бална зала. Видя през отворената врата челната маса и зала, изпълнена с мъже в смокинги и жени със смайващи вечерни рокли. Всички слушаха внимателно оратора. Тя мигновено го позна, беше Уилямсън.

Грейси избра най-задната врата към балната зала и тъкмо влизаше, когато голяма мъжка длан се отпусна леко върху рамото й и я изведе във фоайето.

— Трябва да прегледам куфарчето ви и да видя поканата ви, госпожице — рече той.

Грейси му подаде куфарчето си и започна да се преструва, че търси поканата в чантичката си.

— Знаете ли, закъснях заради заседание в съда, но се обзалагам, че моят старши партньор вече е тук, на масата на съдия Уилямсън.

— Необходима ми е покана — повтори облеченият в цивилни дрехи охранител.

— Опитвах се да ви обясня: смятам, че поканата ми е у старшия ми партньор, защото днес в офиса му я дадох, стана някакво объркване и мисля, че…

— Че е останала у него, така ли?

— Да.

— Аз разполагам със списък. Съобщете ми името си.

Някакво движение привлече вниманието й, тъкмо докато се готвеше да отговори. Джим Ригс, старшият държавен юрист, върху когото се бе нахвърлила сутринта, влизаше през съседна врата, без да го спрат, без да показва покана.

Тя пристъпи и го улови за ръкава.

— Ето ви и вас!

Ригс спря на място, веднага щом я позна.

— Виж ти! Госпожица О’Брайън.

Грейси посочи към охранителя.

— Бихте ли били тъй любезен да потвърдите пред този господин, че аз наистина трябва да присъствам тук?

Адвокатът погледна към охранителя, след това — отново Грейси, — и се усмихна.

— Ами, разбира се — рече той. — Госпожица О’Брайън наистина трябва да е тук, а освен това тя ще седи до мен, за да мога да я държа под строг контрол.

Охранителят се усмихна и кимна, след което й подаде куфарчето и отстъпи, за да й стори място.

Ригс й даде знак да влезе преди него в залата и след като тя го стори, изведнъж осъзна как се набиваше на очи, след като не бе достатъчно добре облечена, за да се впише в елегантната публика. Той й посочи празен стол край една от масите и седна до нея, прошепна няколко думи на жената вляво от себе си, след което се наведе към Грейси и й протегна ръка.

— Между другото, казвам се Джим Ригс, госпожице О’Брайън — високомерният старши адвокат-сексист. Моля, наричайте ме Джим.

— Благодаря ви, Джим. А вие ме наричайте Грейси. Благодаря ви за това, че ми помогнахте да вляза тук.

— Проявихте доста смелост, като си помислихте, че ще го направя.

— А аз ви взех за прекалено шовинистично настроен мъж, не толкова сексист.

— И каква е разликата?

— Харесвате жените, но искате да ги контролирате.

— Знаете ли, аз съм наясно за какво сте тук — рече той.