Джон Нанс - Операция „Скайхук“

Грейси клатеше глава, енергията й се възвръщаше.

— Иди да хапнеш без мен. Ще ми трябват няколко часа да внеса уведомленията. Като се върна, можеш да ми даваш по малко шоколад с чаша кафе. И няма да ме пускаш да изляза, независимо колко те моля, увещавам или крещя.

— Тази реплика вече съм я чувала.

Вторник, ден девети

Федерален окръжен съд за окръг Колумбия

Вашингтон

11:25 часът сутринта

Грейси усети, че е затаила дъх, докато очакваше съдийката да произнесе решението си. Погледна към Ейприл, която й се усмихна окуражително и кимна леко, ала напрежението на изминалите деветдесет минути и енергията, която бе вложила, за да пледира тезите си, си казваха своето и влияеха върху способността й да се съсредоточи. Виждаше с периферното си зрение държавните адвокати, които седяха зад съседната банка, разлистваха документи и се споглеждаха самоуверено. Бяха се явили петима, включително и един новоизпечен адвокат като нея самата. Водещият адвокат бе пледирал уверено и бе изтъкнал цял списък от причини, поради които съдийката трябва да спре делото и да не губи времето на всички. Изтъкваха, че нямало правни основания, че били известени прекалено късно, че обвиненията са с погрешен адрес, че неправомерно е конституиран защитникът на тъжителя, че имало процедурни грешки в тъжбите, както и основния факт — че е безполезно на държавата да се вменява да предаде останки, които тя не притежава.

Грейси слиса държавните адвокати, следвайки предложението на Ейприл — изложи сама аргументите на властите и ги разби един по един, ала съдийката сполучливо се правеше на невъзмутима и непроницаема.

— Много добре, дами и господа, готова съм да се произнеса по делото — рече неочаквано съдия Уолтън и прекъсна монолога, който течеше в мислите на Грейси.

— Намирам доводите на тъжителя за недостатъчни, за да подкрепят валидността на различните временни заповеди за запор. Тези заповеди се отменят, отхвърля се молбата за издаване на съдебни решения по трите обединени тъжби. Делото е приключено.

Чукчето удари в мига, в който Грейси скочи на крака.

— Ваша чест, уведомяваме ви, че веднага ще обжалваме решението ви.

— Прието — каза съдийката, събра книжата си и изчезна през вратата.

Грейси се запъти към водещия адвокат на държавните власти.

— Вие, господа, разбирате, че това бе само първият рунд, нали? — рече тя с предпазлива усмивка.

Старшият адвокат кимна.

— Очакваме да се видим отново, госпожице О’Брайън.

— Всичко това е ненужно, нали разбирате? — додаде тя.

Той я гледа мълчаливо в продължение на няколко секунди. Останалите четирима души от екипа му мълчаха и слушаха дискретно.

— Какво точно искате да кажете?

— Искам да кажа, че в дъното на цялата работа седи една ужасна грешка. Всичко, което желаем, е лицензът и репутацията на командир Роузън да бъдат незабавно възстановени. Не се интересуваме от щети, нито пък от разкриването на онова, което се върши в Аляска, каквото и да е то, освен ако нещата не се проточат. Но мога да ви уверя, че ако се проточат, ще свършат с осветяването на всяко кътче, ъгълче и потулена ниша на държавните власти и на военните, докато не разкрием всичко, или докато не бъде възстановен лицензът.

— Госпожице О’Брайън, ако това изявление има за цел да окаже някакъв натиск, или да постигне споразумение относно действието на ФАА, говорите с тези, с които трябва. Ще трябва да подадете съответната жалба за преразглеждане на решението на ФАА за отнемане на лиценза. За държавата няма значение дали ще я съдите, или не. Всъщност всичко това бе губене на време, макар че за вас може да е било вълнуващо.

— Моля?

Той се засмя.

— Знам, че винаги е вдъхновяващо, особено за хора, които не познават коридорите на властта. Разбирам, че за един млад юрист да дотича във Вашингтон, да пледира във федералните съдилища и да съди Съединените американски щати за каквото и да било е доста опияняващо, но рядко е ефикасно.

Грейси усети, че се изчервява от гняв и вдигна неволно длани пред устните си.

— Значи така си мислите? Че става дума за дилетантско практикуване на правото?

— Ами… знаете ли, действията ви граничеха с фриволността.

— Казано с други думи — пълни глупости, така ли, сър? Може би не сте прочели фактологичния преамбюл. Там става дума за клиента ми в щата Вашингтон — съсипан, старши командир от гражданската авиация, който не може да разбере защо собственото му правителство е решило да го убие професионално без доказателства, без основания и без надлежния процес.