Джон Нанс - Операция „Скайхук“

Грейси го погледна, опитваше се да не изглежда толкова слисана, колкото се чувстваше.

— Така ли?

Той кимна.

— Знам, че този следобед сте завели апелационна жалба. И знам, че сте тук, за да уловите съдия Уилямсън за ръкава.

— Господи, колко сте наблюдателен — рече Грейси със свито сърце. Той, в крайна сметка, бе водещият юрист на противниците й. — И се безпокоите, че ще успея, така ли? — попита тя с фалшива усмивка.

Той поклати глава.

— Не, но няма да ви оставя да стигнете твърде далеч. Може би не осъзнавате колко неуместно е да се обръщате към апелативен съдия извън кабинета му.

— И какво ще направите? — попита Грейси. — Ще кажете на Сикрет сървис да ме арестува, ако се опитам, така ли?

— Не, но ако решите да се изложите, ще бъда наблизо, за да гледам — отвърна с усмивка Ригс. — Може би ще мога да го убедя да не ви хвърля в затвора.

Десет минути по-късно, когато речта бе приключила и аплодисментите вече стихваха, съдия Уилямсън слезе от подиума, Грейси се изправи и пое към него. Метна един поглед през рамо, за да погледне Ригс, който наистина я следваше.

— Съдия Уилямсън? — рече Грейси, когато се изравни с възрастния юрист. — Мога ли да разменя няколко думи с вас?

Съдията се обърна, изгледа я внимателно и й протегна ръка.

— Разбира се. А вие сте?

Тя се представи и усети, че Ригс вече бе застанал до нея. Видя многозначителната усмивка на адвоката.

— Как си, Джим? — рече съдията, като го зърна. — И какво ви води във Вашингтон, госпожице О’Брайън?

— Изключително неотложни правни действия срещу правителството, господин съдия, поради което съм тук да помоля съда да преразгледа решението на окръжния съд от днес, с което се отказват няколко временни заповеди за запор.

— Господин съдия — намеси се Джим Ригс. — Аз съм опонентът й, адвокат на властите и, за протокола, ние твърдо се противопоставяме срещу ускоряването на делото до статут на спешно разглеждане.

Съдията погледна Ригс и кимна, след което отново се обърна към Грейси.

— Значи искате да направя преразглеждане тук и веднага? Това няма да стане.

Грейси забеляза как по лицето му пробяга раздразнено изражение.

— Не, Ваша чест! — отвърна тя. — Моля ви да ни разрешите бързо преразглеждане в рамките на следващите два дни.

Съдията ги изгледа и двамата в продължение на няколко секунди, след това кимна.

— Сега имам да разговарям с неколцина души тук. Но ако изчакате малко, ще се върна и ще разгледаме въпроса.

След като балната зала почти се изпразни, съдия Уилямсън отиде до масата, където седяха Грейси и Джим Ригс, и придърпа един стол. Любезното му държане, съчетано с претръпването, което Грейси вече изпитваше, улесни сбитото й изложение, а след като Джим Ригс направи също тъй кратко обобщение на позицията на държавата, двамата замълчаха.

Уилямсън кимна.

— Ще направя сериозно изключение от собствените си правила, госпожице О’Брайън, поради заявената евентуална вреда. Но няма да ви изслушам сам. Утре заран имаме насрочени три заседания — както винаги от двама други съдии плюс мен. Вие двамата бъдете готови в десет и половина и аз ще се погрижа да ви осигуря поне по пет минути за словесни пледоарии и кратки реплики и опровержения.

Грейси се върна в хотел „Уилърд“, но пред асансьора се спря в кратко колебание. Обърна се рязко и влезе в бара, за да поръча две чаши от най-хубавото им чисто малцово уиски. Нарами куфарчето и чантичката си, след което понесе внимателно чашите към асансьора. Копчето на етажа натисна с лакът.

— Какво е това? — попита Ейприл, когато Грейси й връчи едната чаша.

— Междинно празнуване на победата, преди да се заема отново с работа.

Очите на приятелката й бяха зачервени и Грейси усети как я бодна болка за това, че не бе усетила веднага растящата й тревога.

— Какво стана? — попита Ейприл, след като прие скоча.

— Първо — ти.

Ейприл поклати глава.

— Не можах да узная нищо. Те… о, боже, Грейси! Може да са отвлечени. Шерифът е обявил тревога на пътната полиция и търсят колата на татко. Ужасена съм. Той искаше да прекратим всичко още вчера, а ние не го послушахме. — Ейприл вече губеше битката със сълзите, гласът й трепереше. — Самолетът е изваден от някаква могъща агенция, или от флота, и аз си мисля, че някой, с когото не можем да се борим, стои зад всичко това — някой, който може да ги убие…

Грейси остави чашата си и прегърна Ейприл.

— Я задръж малко, хлапенце. Гледала си прекалено много шпионски филми. За всичко си има логично обяснение, и това, че тайните агенти отвличат нечии родители, защото са завели дело, не е едно от тях.