Филип Шелби - Разплата

— Не трябваше ли снощи ти да спиш в новата къща? — прекъсна я баща й.

Рейчъл му даде знак с ръка да не прекъсва Бети, но тревогата й се оказа напразна. Унесена в спомените си, дъщеря му въобще не му обърна внимание.

— Затова снощи реших да се върна у дома…

Тя слезе едно стъпало по-надолу и погледна към Рейчъл.

— Ще ми помогнете ли? Ще можете ли да ме спасите от него? Или той ще убие и мен?

Въпреки че беше сломена от мъка и изплашена за бъдещето си, Бети успя да склони баща си да не прогонва неканените гости. Дори издейства разрешението му временно да се настанят в кабинета му. Но след като ги покани вътре и излезе да разговаря отново с избухливия си баща, Рейчъл зърна гневния му поглед през полуотворената врата.

Кабинетът на Рой Ъндъруд беше просторен, с чертожна дъска и бюро до прозореца. Стената отляво беше заета с шкафове, пълни с папки, и лавици, отрупани с чертежи на рула. Стената отдясно обаче беше оборудвана с всичко необходимо за малък бар — дълъг плот, стелаж с бутилки, автомат за кафе и още един за сода, маса за игра на карти.

— Трябва да се обадя по телефона — каза Смит.

Рейчъл кимна разсеяно, заета с приготвянето на кафето. От малкия хладилник под плота на бара тя извади кутии с прясно мляко и сметана. Приготви всичко и го остави върху масата малко преди да заври водата в кафе автомата.

Дръпна завесите от високите прозорци, гледащи към задния двор и басейна зад къщата. Кимна към Бети да налее кафето, но продължи да я следи с периферното си зрение. Зад плота имаше поне дузина ножове с най-различни размери, заедно с шиш за лед и други предмети, достатъчно остри, за да послужат при опит за самоубийство. Но засега поне ръцете на Бети бяха заети с подноса с кафето, който тя остави на дългата маса пред канапето. Рейчъл се успокои и се обърна към Логан Смит, който още не беше успял да се свърже по телефона с Люсил Паркър.

— Мисля, че съм длъжна да ти обясня кои сме ние двамата, инспектор Смит и аз — започна Рейчъл. — Ще ти разкажем последните събития. Ще ме изслушаш ли?

Бети кимна, отпусна се на канапето и обгърна чашата си с длани. Отнесеният й поглед продължаваше да безпокои Рейчъл. Ясно беше, че още не е преодоляла шока. Рейчъл реши, че на всяка цена трябва да поговори с младата жена, за да й помогне да се съвземе.

Рейчъл накратко й обясни кой е Логан Смит и каква е била нейната роля в разследването на Моли. Бети се сепна и с любопитство надигна глава, когато Рейчъл й спомена, че Логан е брат на Моли. После се заслуша в думите на Рейчъл за кошмарните събития от последните дни — как Рейчъл беше помогнала на Моли да отведе Стивън и Бети от Вашингтон, колко усилия беше коствало на Логан и на Рейчъл да пристигнат навреме в Кеърфрий, за да спасят Бети от куриера.

Единственото, което Рейчъл се постара да спести на Бети, бяха потресаващите подробности около смъртта на Моли и на Стивън.

Смит беше приключил с разговорите по телефона. Рейчъл го изгледа въпросително, но в отговор той само поклати глава, което означаваше, че по-късно ще обсъждат новините, които беше получил по телефона. Той веднага измъкна от джоба на сакото си миниатюрен репортажен касетофон и го остави на масата пред Бети.

— Трябва да запишем показанията ти — обясни й той. — Притеснява ли те касетофона?

Бети го изгледа замислено.

— Не. Стига ми само никой повече да не се опитва да ме лъже. — Младата жена се извърна към Рейчъл. — Стивън ми беше споменал, че според теб Моли е станала жертва на някаква гангстерска банда, че ужасяващата й смърт била нелепа и фатална грешка. Но… но той добави още, че не ти повярвал. Според него, този, каза ми той тогава… този, който е убил Моли, сега бил по следите ни, за да убие и нас.

Рейчъл затвори очи. Беше настъпил моментът да плати лихвите за онази лъжа, която тогава беше неизбежна, за да не подплаши подозрителния Стивън Коупланд, но сега й се струваше недостойна и глупава.

— Не зная какво още ти е разказал Стивън — започна тя. — Слушай, Бети… тогава нямах представа кой може да ви преследва. Нито можех да твърдя с абсолютна сигурност, че това е същият тип, който е убил Моли.

— Но нали сега вече знаеш?

— Да. Сега вече зная, че убиецът на Стивън е същият, който е виновен и за гибелта на Моли.

— А знаеш кой ли е той?

— Разполагаме с общо описание, но не и с името му. Това не е достатъчно. Затова тук пристигнаха толкова много федерални агенти. Според мен сега той те смята за мъртва. Не е изключено да е бил наблизо, за да се увери, че къщата е хвръкнала във въздуха.