Филип Шелби - Разплата

— Какво откри, Бети?

— Папка за Норт.

— Генерал Грифин Норт?!

Бети закима изплашено.

— Отначало си помислихме, че вътре има сведения относно разследването на онази катастрофа в пустинята. Стивън предположи, че е част от доклада на комисията, разследвала смъртта на генерала. И че папката е попаднала в стария архив поради недоглеждане. Оказа се обаче, че съвсем не е така. Папката беше стара, доста овехтяла. Част от бележките в нея бяха с почерка на съдията. Този почерк мога да го разпозная дори и на сън. Останалото не беше написано от него, но от кого… това вече не знам…

Бети въздъхна.

— Оказа се, че съдията е знаел всичко за Норт. Вътре беше описан целия му живот. Имаше страници, посветени на пътуването му до Калифорния, където генералът беше намерил смъртта си, както и подробни описания на самолета, екипажа, дори и доклада за техническите прегледи…

— Докладът за техническите прегледи! — ахна Рейчъл. — Помниш ли имената на авиомеханиците в този доклад? Кой е направил преглед на самолета?

Бети поклати глава.

— Помня само, че ставаше дума за някакъв сержант.

— Не беше ли Дън? — намеси се Смит. — Това ли име беше написано в доклада?

— Да, струва ми се, че името беше Дън — колебливо промълви Бети.

— А какво толкова в тази папка привлече вниманието ти?

— От тази папка ставаше очевидно, че съдията е следил от години всяка стъпка на генерал Грифин Норт.

Рейчъл се вцепени.

— Бети, сега ме слушай много внимателно. Във всичките тези материали имаше ли нещо, което да доказва, че Саймън Естърхаус е замислял нещо срещу Норт? Моля те, опитай се да се концентрираш. По-добре ми кажи само това, което си спомняш със сигурност.

Бети замислено сведе поглед.

— Хм… Имаше една страница, посветена на маршрута на генерал Грифин Норт в Калифорния. Запомнила съм я, защото ми направи впечатление нещо необичайно — всички параграфи, освен първия — в който се описваше как генералът излетял от Вашингтон — бяха задраскани с червено мастило. Някой беше написал с едър почерк „АНУЛИРАНО“ напряко на цялата страница.

На Рейчъл й се стори, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите.

— Не спирай да мислиш за онази папка, Бети. Мисли само за папката на Норт! Успя ли да я покажеш на Моли?

— Не. Стивън ми каза, че трябва да я оставим там, в случай че на съдията му хрумне да я потърси. В никакъв случай не бивало да му се дават поводи да става подозрителен. Стивън ми обясни също, че когато се наложи, ще се върнем за тази папка. Според него, ако съдията е имал намерение да я скрие, то папката сега нямаше да се мотае сред шкафовете с архивните документи. Макар че аз не бях сигурна дали на съдията няма да му хрумне да я унищожи.

— Защо не я фотокопира?

— Нямаше начин.

— Окей. А сега ми разкажи защо съобщи тези сведения на Моли. Имаше ли в папката на Норт нещо, свързано с нея — например сведения, уличаващи я като любовница на генерала?

— Да.

— И тогава ти си решила, че тя е единствената личност, на която ти и Стивън можете да се доверите, така ли беше? Защото зад нея стои цялата мощ и закрила на въоръжените сили. И защото сте предполагали, че Моли Смит, за разлика от много други хора, няма да се спре пред нищо, за да разкрие истината.

— Съжалявам. Искрено съжалявам — прошепна Бети. — Ако не се бяхме свързали с нея, нищо нямаше да й се случи.

Смит протегна обгорената си ръка и я хвана за китката. Но остана с наведено лице, за да скрие сълзите си от двете жени.

— Бети — обади се Рейчъл, — преди вие двамата да потърсите помощта на Моли, опитахте ли се да откриете още нещо относно събитията, описани в папката на Норт?

Бети утвърдително поклати глава.

— Само веднъж. Успях да проникна в компютъра на съдията, по-точно в секретните му файлове, но системата внезапно блокира достъпа до тези файлове. След това повече не се осмелих да рискувам.

Бети се отдръпна и се надигна от канапето. Стана и започна нервно да крачи напред-назад из кабинета, със скръстени ръце.

— Това е всичко, което зная. Да, това е. Но сега вече няма значение, нали? Защото не може съдията Естърхаус да е убиецът на Моли и на Стивън.

Къщата беше притихнала. Стенният часовник на Рой Ъндъруд отдавна бе отброил дванадесет през нощта. Рой и жена му бяха на горния етаж в голямата спалня. Рейчъл се качи на пръсти по стъпалата, за да провери дали са заспали. Притисна плътно ухо към масивната двойна врата на спалнята, но чу само похъркването на Рой.

Бети остана да спи на долния етаж, в гостната до кабинета. През цялата нощ пред врата остана един от федералните агенти. Още двама дежуреха на терасите пред къщата.