Филип Шелби - Разплата

— Ще видиш, че тя скоро ще се съвземе — каза Рейчъл, но повече на себе си, отколкото на Смит.

— Да се надяваме, че ще се успокои — отговори Смит. — Имала е дяволски късмет, като е решила да се премести при родителите си точно днес.

Когато Бети се беше прибрала в Кеърфрий след раздялата си с Моли на летището „Скай Харбър“, родителите й бяха заминали извън щата. Спазвайки инструкциите на Моли, тя въобще не ги беше предупредила, че ще ги посети и ще остане за неопределен период при тях. Но на самата нея не й се искаше да живее в старата къща на родителите си, затова сама бе предложила на Моли да се настани в новата къща, в квартала, който компанията на баща й се бе заела да благоустрои. Моли се бе съгласила. Там имаше всичко, от което се нуждаеше Бети, включително и телефон. Е, имаше и неудобства — през деня често по улицата преминаваха тежки строителни машини и камиони, извозващи пръстта, наоколо сновяха геодезисти и представители на агенции за недвижими имоти, а през нощта й досаждаха съседите. Но от друга страна, присъствието на хора, все стари познати, я успокояваше. Убежището й беше сигурно. С едно-единствено изключение — Стивън Коупланд го знаеше и го бе казал на убиеца.

— Знаеш ли, тя греши в преценката си — заговори Смит. — В преценката си за Естърхаус.

Рейчъл го погледна и се учуди как още има сили да продължава да анализира признанията на Бети.

— Нали ти сам ми заяви, че куриерът знае всичко, че за него няма тайни — каза тя. — Че винаги е с едни гърди пред нас. Нима сега си склонен да повярваш, че Естърхаус е изпратил убиеца по следите ни?

— Така излиза — замислено промърмори Смит. Гласът му звучеше дрезгаво. Той се надигна и отпи глътка вода от пластмасовата бутилка, която беше намерил в бара на Рой Ъндъруд. — Не мога да намеря друго обяснение.

Рейчъл си каза, че под въздействието на измъчващото го чувство за вина пред паметта на сестра си, Логан Смит няма да се примири и успокои, докато не открие убиеца. Той вече й бе разказал за аудиенцията си при президента и за заповедта му да докладва хода на разследването само на Саймън Естърхаус. На същия Саймън Естърхаус, който е имал за задача да го контролира, е следял всяка стъпка на Смит и е проверявал дали не е скрил нещо от него, за да може… за да може после да предава сведенията нататък по веригата. А на другия край на същата тази веригата е чакал убиецът.

— Но защо? — удиви се Рейчъл. — Защо Естърхаус ще желае смъртта на Норт? Какви са били отношенията им?

— По този въпрос очевидно ще се наложи да попитаме почитаемия съдия — хладно отвърна Смит.

— Ще трябва да ни обясни и още нещо — защо е замислил плана за ликвидирането на Стивън Коупланд и Бети. Може би, защото е разбрал, че застрашават кариерата му. Не ти ли се струва, че ще е по-разумно да съберем още сведения за него, преди да го посетим?

— Да, права си, но за съжаление, сега нямаме достатъчно свободно време да се ровим в архивите. Но дори да го направим и да се опитаме да го уличим в престъпен замисъл, Естърхаус пак ще намери начин да се измъкне.

— Ами онази папка? Мислиш ли, че Естърхаус ще я остави там, в някакъв си шкаф, където я е намерила и Бети?

— Засега не виждам причина съдията да премести папката.

— Но е възможно след няколко дни да се появи такава причина. Защото той очаква да се явиш при него и да му докладваш за последните събития. А ти не можеш да скриеш какво се случи тук, в Кеърфрий.

Смит притисна пръсти към челото си така силно, че когато отдръпна ръка, останаха следи от натиска.

— Не е най-важното какво знае или не знае Естърхаус. От решаващо значение е какво е известно на убиеца. Какво, според теб, знае убиецът?

Рейчъл се опита да подреди мислите си.

— Той е останал, за да се увери с очите си, че къщата се е взривила.

— Защото е бил убеден, че Бети е вътре?

— Именно. Не е възможно да е разсъждавал другояче. Изключено е било Стивън Коупланд да го е излъгал, когато е бил на косъм от смъртта.

— После какво, според теб, е направил?

— После се е махнал оттук. Може би е позвънил на Естърхаус, но чак когато се е отдалечил достатъчно от Кеърфрий.

— А след това?

— С това мисията му е приключила. На негово място бих си дала малко почивка, бих пийнала малко уиски и бих се наспала.

Рейчъл знаеше, че гневът я кара да изостави добрия тон и да говори с такава жлъч. Но образът на куриера, който безпрепятствено бродеше където си пожелае, беше в състояние да я доведе до полуда.