Филип Шелби - Разплата

— Но нали спомена преди малко, че Саймън Естърхаус е обещал да му помогне.

— Но споменах също и че Стивън беше подло изигран — напомни й Бети.

Надвисналата тишина най-неочаквано беше нарушена от хладния глас на Логан Смит:

— Защото Естърхаус… Съдията Саймън Естърхаус въобще не е възнамерявал да си помръдне пръста заради честта на Стивън Коупланд. Вместо това, той изпратил поверителен доклад до Министерството на правосъдието, потвърждаващ подозренията както на директорския борд на „Рейлроудс“, така и на старшите съдружници, собственици на юридическата кантора „Бел енд Робъртсън“. Според него, Стивън бил замислил дяволски хитър план, за да ограби компанията „Рейлроудс“.

Той изгледа многозначително смаяната Рейчъл.

— Министерството на правосъдието е било длъжно да се разпореди случаят да се разследва. Машината се завъртяла на пълни обороти. — Той се обърна отново към Бети. — Но след като Естърхаус го предал най-коварно, Стивън потърсил помощта ти, нали? Какво точно е поискал той от теб в онези кошмарни дни, Бети?

— Отмъщение — глухо отвърна младата жена. — Искаше да си отмъсти. Не можеше да повярва, че достопочтеният съдия, любимият му професор, видният юрист е способен да го изиграе така подло. Стивън беше бесен, никога не бях го виждала такъв. Непрекъснато крещеше, че ще намери как да му го върне. И то с лихвите.

— И накрая той те е помолил да му помогнеш да изтрие това фатално петно от името му, защото ти си била секретарка на Естърхаус и си била запозната както с делата му, така и с личния му живот. Стивън е поискал от теб да изровиш нещо компрометиращо, нещо, което да очерни безупречната кариера на Саймън Естърхаус. За да може да го използва срещу съдията.

Бети само кимна унило и измъкна отнякъде носна кърпичка.

— Какво беше това, за което тогава те е помолил Стивън, Бети? — попита Рейчъл. — Поискал е да нарушиш правилата за достъп до секретната информация, нали?

— Нямаше друг изход.

— Но ти си работела за съдията Естърхаус. Да не би той да се е отнасял зле с теб?

— Не! Съдията винаги се държеше добре с мен. Наистина понякога ставаше груб и неотстъпчив, но справедлив, също като баща ми. Но след като разбрах какво е погодил на Стивън…

— Не го ли попита защо е постъпил така?

— Само ми отвърна троснато, че не било моя работа. Много се ядоса, че си позволих да го попитам.

— И тогава реши да помогнеш на Стивън, нали, Бети? Защото Естърхаус го бе изоставил в най-трудния момент.

Бети се обърна с гръб към нея и се разплака. Рейчъл вдигна очи към Смит. Видя, че той изчаква търпеливо, макар и с каменно лице, Бети да се успокои. Бяха чакали толкова дълго, за да стигнат чак дотук, в Кеърфрий. Бяха платили ужасна цена, така че можеха да си позволят да изчакат още няколко минути.

Бети подсмръкна и издуха носа си в кърпичката.

— Искам да отида до банята, за да се измия.

Рейчъл се пресегна и я хвана за ръката тъкмо когато младата жена се надигна от канапето.

— Какво беше то, Бети? — прошепна Рейчъл. — Какво намерихте ти и Стивън в кабинета на Естърхаус?

Бети я изгледа колебливо.

— С какво започна тази кошмарна трагедия, Бети? — настойчиво повтори Рейчъл. — Трагедия, която доведе до смъртта на Моли, до смъртта на Стивън…

— Откъде можехме тогава да знаем, че ще се стигне до всичко това! — изкрещя Бети.

— Не е било възможно да го знаете. Но сега си длъжна да ни разкажеш какво сте открили вие двамата, ти и Стивън. Така ще успеем да сглобим последните парченца от мозайката. Ако успеем, ще можем да открием и убиеца.

Бети сви юмруци и затърка подпухналите си очи, досущ като малко дете.

— Стивън беше на мнение, че може би няма да се доберем до улики, доказващи, че Естърхаус го е предал — изрече тя. — За него предателят, подлецът, си оставал за цял живот предател и подлец. Според Стивън, съдията сигурно е постъпвал така и с други. Така че аз започнах да се ровя в документацията на съдията, за да открия файлове или папки за случаи, подобни на аферата, в която беше замесен Стивън.

— Нима си имала достъп до компютъра на Естърхаус? — учуди се Смит. — Дори и до персоналните му файлове?

— Открих персоналната му парола съвсем случайно, но никога не му признах за това.

— А успя ли да откриеш нещо в неговия компютър? — добави Рейчъл.

— Не. Не го намерих там. Беше скрито между старите папки, искам да кажа в шкафовете, където съдията държеше архива си. Там имаше дела, събирани от години.