Майкъл Харви - Подземията на Чикаго

Стодард се изправи и насочи пръст към Моли.

— Повикай охраната!

Жената ми хвърли последен умолителен поглед и посегна към телефона на стената. Аз го избих от ръката й. Стодард ме изненада с опит да ме нападне. Повалих го лесно с един десен прав. Моли хукна към вратата. Оставих я да стигне прага, преди да й покажа пистолета си.

— Заключена е, Моли — рекох. — А за охраната вече съм се погрижил. Седни да си поговорим, пък кой знае — може и да се измъкнеш жива…

Тя седна. Същото направи и Стодард.

— Питър Гилмор беше твърде алчен — рекох. — И това беше първата ви грешка. Дори не бяхте чували, че той е замесен в незаконни доставки на медицински консумативи. Решил да направи малко лесни пари в момента, в който научил за плановете ви по отношение на Уест Сайд. Поръчал десет хиляди чувала за трупове, които възнамерявал да пласира на черния пазар. Именно това беше следата, по която поех.

— Нима твърдиш, че лабораторията има нещо общо с патогенната зараза?

Гласът на Стодард прозвуча глухо през напоената с кръв носна кърпичка, която притискаше към разбитите си устни.

— Твърдя, че тази лаборатория е главен организатор на трагичните събития в Уест Сайд.

— Това е безумие! — изфъфли Стодард и прокара език по подутата си устна. — Защото би означавало риск от глобална пандемия.

— Ти си главният организатор, Джон — втренчено го погледнах аз. — Онзи, който разполага с така наречения „генетичен ключ“. — Очите му се извъртяха в орбитите си. Очевидно бях докоснал оголен нерв. — От Елън Бразил научих, че всяка лаборатория притежава свой уникален подпис. Включително и вашата. Тя е влязла в базата данни, идентифицирала е генетичния ключ и веднага е разбрала откъде произхожда патогенът убиец. А после се е уплашила и е избягала.

— Майкъл — обади се Моли. — Ако наистина си убил Гилмор, значи такива са били обстоятелствата. Ние бихме могли да ти помогнем.

— Вирусът е бил мутант на „Тих тътен“ — не й обърнах внимание аз. — Вие сте го проектирали така, че да действа между три и пет дни, а после да се самоунищожи. Заразата непрекъснато е била под контрол, но с това са били наясно единствено хората в тази лаборатория.

После се обърнах към Моли и добавих:

— Вие би трябвало да убиете Гилмор преди мен. Това е втората ви грешка.

Извадих пакет цигари и го плъзнах на масата.

— Аз не пуша, Майкъл.

— В тази сграда пушенето е абсолютно забранено — добави Стодард.

— Помниш ли угарката, която ти дадох? — попитах я аз. — Онази, от която свали ДНК-то на Гилмор?

— Какво за нея? — озадачено ме изгледа тя.

— Извадих я от този пакет и лично я изпуших. Гилмор изобщо не се е докосвал до нея.

Моли пребледня. Гласът на Стодард прозвуча като дрънченето на покривна ламарина, разклатена от вятъра.

— Мисля, че това беше достатъчно, мистър Кели.

— Не сте правили никакви тестове — продължих, без да му обръщам внимание аз. — Просто сте видели шанс да ме подхлъзнете и сте решили да се възползвате от него. Подхвърляте ми името на Гилмор, представяйки го като приятел на Даниъл сън, давате ми и адрес. В същото време Гилмор е в течение и вече е готов да ме ликвидира. Но пропуснахте ей това…

Подхвърлих на масата предпазната риза, която ми даде Елън. Стодард я взе.

— Не знам колко струва създаването на това нещо, но свърши добра работа. Получих една драскотина на рамото, но материята издържа на куршума в гърдите, който трябваше да ме убие. После се справих с Гилмор и се сдобих с компютъра му.

Извадих лаптопа и го поставих на масата. И двамата не го погледнаха.

— Направих ДНК тест на цигарата ти — промълви Моли. — Резултатите са документирани.

— Фалшифицирала си ги — рекох.

— Наистина ли мислиш така?

— Още когато стреляха по теб във влака, си зададох въпроса за твоята почтеност. Гилмор би трябвало да стреля по мен, но промени мишената си, и то без да се престарава. Дори и с бронежилетка ти е бил нужен доста кураж — това ти го признавам. Но когато се поразрових още малко, нещата започнаха да се изясняват. Вирусът беше дошъл от вашата лаборатория. Или от теб, или от Елън. Единствено вие двете сте били наясно за какво става въпрос. За мен оставаше да реша коя от вас е задвижила нещата.

— И ми подхвърли угарката?

— Приеми го като част от експеримента.

— И аз захапах въдицата, така ли?

— Точно така — кимнах и посочих лаптопа, който никой не искаше да погледне. — Гилмор е документирал своята част от операцията. Застраховка за в случай, че клиентът му започне да вдига пара.