Майкъл Харви - Подземията на Чикаго

— А ти вярваш, че аз ще си държа устата затворена, така ли?

— Всъщност да — стисна устни Даниълсън, после се извърна към Уилсън. — Господин кмете, ще ви се обадим в момента, в който получим потвърждение, че метрото е чисто, а ние сме готови с графика за възстановяване на движението. Ако всичко върви по план, композициите ще тръгнат още преди час пик в края на работния ден.

Даниълсън огледа за последен път лицата на присъстващите.

— О, и още нещо. Никой освен хората около тази маса и екипа на доктор Бразил не знае подробности за предстоящата операция в тунелите. Ако все пак изтече някаква информация за нея, ние веднага ще открием извършителя и ще се справим с него бързо, безшумно и абсолютно безмилостно. Ясно ли е?

Бразил и Карълтън кимнаха, а Уилсън само махна с ръка и се изправи. Единствено аз останах на мястото си. Отпих глътка кафе и се замислих. Всички участници в току-що приключилото съвещание знаеха повече от мен. Много повече. Но въпреки това ме искаха с тях, очевидно с желанието да се включа в играта им. Ами хубаво, ще се включа. Просто за всеки случай — ако тези гении нещо са се объркали и изведнъж се окаже, че действително имат нужда от човек с пистолет…

— Ще имаме ли проблеми, мистър Кели?

Елън Бразил ме гледаше така, сякаш беше открила гъбички между пръстите на краката си. Обзалагам се, че мрази да има гъбички точно там, макар че със сигурност знаеше как да ги ликвидира.

— Надявам се да нямаме, доктор Бразил. Какъвто и Армагедон да се вихри в тунелите на Синята линия, едва ли ще останете с празни ръце.

Бразил изсумтя и извърна очи към електронния панел, който отброяваше етажите надолу. Моли Карълтън стоеше до нея с вдървен гръб и наострен слух. Звънна камбанка и вратата на асансьора се отвори. Бразил излезе първа.

— Насам — каза тя, прекоси пустия коридор и спря на ъгъла. Там вече чакаше кметът Уилсън в компанията на своя началник-канцелария.

— Знам, че имате много работа и няма да ви задържам, доктор Бразил — рече той. — Но бих искал да разменя няколко думи с Кели.

Бразил го заобиколи и отвори някаква врата зад гърба му, вероятно на лабораторията. Карълтън я последва. Останах в компанията на кмета и неговия сив призрак.

— Дай ни пет минути, Марк — каза кметът.

Рисман кимна, а Уилсън ми направи знак да го последвам в някаква празна заседателна зала.

— Сядай, Кели.

— Не, благодаря, господин кмете.

Уилсън сви рамене и се тръшна на близкия стол.

— Ядосан си, нали?

— Струва ми се, че има доста бели полета, които чакат да бъдат запълнени.

— От Даниълсън?

— Вие ще кажете.

— Сядай.

Седнах. Уилсън приведе рамене, издълженото му лице на хрътка се приближи към мен.

— Той уби федерален агент Лосън. Знаеш ли това?

Не отговорих.

— Нямам микрофон — каза кметът, изправи се и разпери ръце. — Можеш да провериш, ако искаш.

— Сутринта вашият копой записваше разговора — отбелязах аз.

— Браво на теб, значи си разбрал. — Кметът се върна на мястото си. — Мислиш ли, че и Даниълсън го е видял?

— Вероятно не.

— Това няма значение. Даниълсън е бил убеден, че Лосън ще пропее пред медиите за онази история с крушките. Което би довело до паника, страх от метрото, обвинения от страна на федералното правителство и така нататък… Затова е решил да я гръмне.

— Не е само заради това.

— Тъй ли? — промърмори Уилсън и очичките му зад няколко слоя отпусната кожа се заковаха в лицето ми.

— Въпросните крушки са били откраднати от лабораторията за биологично оръжие във Форт Детрик. Даниълсън се е страхувал, че историята ще се размирише, а пресата ще започне да пита какво друго е било задигнато от там.

— Може би, може би — поклати глава Уилсън. — Работата е там, че аз нямам нищо общо с Лосън. Не е необходимо да ми вярваш, а и не ми пука. Ако се замислиш обаче, неизбежно ще си зададеш въпроса защо ми е трябвало да се замесвам. Още от самото начало тази бъркотия си е на федералните.

— Затова ли ме отвлякохте тук? За да си изчистите съвестта?

— Тази работа с изпопадалите крушки в тунелите никак не ми харесва.

— Какво по-точно?

— Вероятно се питаш защо няма паника и всичко е спокойно.

— Мина ми през ума — признах аз.

— Даниълсън ми каза за Форт Детрик. Лично отскочил до там преди две седмици. Разговарял със служителите, прегледал дневниците им.

— И?

— Всички крушки, с които са експериментирали, били пълни с антракс. Предварително пречистен и безопасен, разбира се. Без никакви изключения.