Майкъл Харви - Подземията на Чикаго

— Фалшива тревога — отсече Даниълсън. — Вероятно резултат от някакви изпарения на петролни деривати.

— Петролни деривати? — вдигнах вежди аз и се обърнах към Уилсън. — И вие ли мислите така?

Кметът се размърда на стола си и се прокашля.

— Ние сме силно загрижени за сигурността на гражданите на Чикаго — отвърна той. — Тя е нашият основен приоритет.

Рисман се беше надвесил над куфарчето си. Бях готов да се обзаложа, че в него е включен диктофон, който записва всяка дума от разговора. В залата със сигурност имаше и друга записваща апаратура.

— Мистър Даниълсън помни, че аз изразих загриженост за тези устройства още при тяхното монтиране — продължи Уилсън. — Тогава смятах, че вместо подобни уреди може би ще бъде по-добре да затворим цялата мрежа на метрото и да изпратим експертни екипи за проучване на състоянието на тунелите. Но мистър Даниълсън не беше съгласен с подобен подход.

Отпуснат на една страна в стола си и с притворени клепачи, Даниълсън замислено докосваше с пръст устните си.

— Днес общинската управа ще публикува специално изявление, в което изразяваме своята загриженост и желанието си да предупредим гражданите за тази потенциална заплаха — натъртено добави Уилсън.

— Вече обсъдихме този въпрос, господин кмете — обади се Даниълсън, после скочи от мястото си и закрачи напред-назад, прокарвайки пръсти през оредялата си коса. — Публикуването на подобна информация ще предизвика огромна паника. А това ще бъде проблем не само за вашата общинска полиция, а и за хората, които разследват случая.

Даниълсън се спря зад гърба на кмета, който седеше неподвижно като огромна жаба, която не мисли за нищо друго освен за скорошната си закуска под формата на безгрижна муха, бръмчаща на сантиметри от главата й.

— Слушате ли ме, господин кмете? — гневно повиши глас Даниълсън.

— Нашата позиция е изложена в споменатото изявление, агент Даниълсън. Днес сутринта затворихме метрото и очакваме да вземете необходимите мерки за отстраняване на опасността, каквато и да е тя.

— Като междувременно не забравихте да се подсигурите от всички страни! — язвително отбеляза Даниълсън.

— Ние в Чикаго не работим по този начин — доволно се усмихна кметът, напълни чашата си с вода и отпи една глътка. Даниълсън се тръшна на стола. Брадичката му отчаяно клюмна, опирайки в гърдите.

— Може ли да погледнем още веднъж видеозаписа? — посочих екрана аз. — С какво се занимавате вие, защо сме се събрали тук?

Даниълсън дръпна една папка от масата и зачете.

— Дванайсет минути след първите показания разпоредих на доктор Бразил да започне проучванията си.

— И? — погледнах го в очакване аз.

— С това се занимаваме и в момента — отговори Бразил.

— При цялото ми уважение, това се е случило преди четири часа.

Даниълсън шумно затвори папката.

— Доктор Бразил не е длъжна да ти дава обяснения, Кели! — отсече той.

— Приеми го като репетиция за явяването ви на изслушването в Конгреса — отвърнах с равен глас аз.

Уилсън дискретно се прокашля от председателското място на масата.

— Основният ни приоритет беше да изведем хората от метрото, без да създаваме паника — предаде се Даниълсън. — За късмет беше рано сутринта и успяхме без проблем да запечатаме съответните тунели. „Канарчето“, засякло патогените, беше демонтирано и в момента е подложено на обстоен преглед. Тези машинки не са като проклетите паркометри, Кели. Нуждаят се от доста по-голямо внимание.

— Тогава защо съм ти аз?

— Ето първата ти разумна приказка за цялата сутрин. Доктор Бразил ще оглави малък екип от специалисти, който ще влезе в тунелите. Надявам се, че почвените проби ще потвърдят, че става въпрос за фалшива тревога. В допълнение тя ще монтира друг прототип, настроен така, че да запечата всички тунели и да открие евентуалното присъствие на патогени.

— И?

— Искам ти да слезеш заедно с екипа и да му осигуриш нужната защита.

— Защита срещу какво? Нали вече сте запечатали метрото?

— В тунелите ще бъде монтирано голямо количество скъпа техника. В голямата си част тя е собственост на доктор Бразил и нейния екип. Искам там да присъства и човек, който знае как да им пази гърбовете.

— Във ФБР и общинската полиция на Чикаго има много такива хора.

— Вече ти казах, че става въпрос за обикновена проверка — въздъхна Даниълсън. — Допуснем ли долу някое чикагско ченге, още утре цялата работа ще цъфне на първа страница на „Трибюн“. За съжаление същото важи и за федералните агенции в града.