Майкъл Харви - Подземията на Чикаго

По улиците плъзнаха смесени екипи от агенти на Вътрешна сигурност, ФБР и армията. Облечени в защитни костюми и въоръжени с автомати, те блокираха всички големи кръстовища и затвориха търговските обекти наоколо — главно барове и ресторанти, бензиностанции, магазини за хранителни стоки и алкохол. Те арестуваха всеки, който оказваше съпротива, а попадналите случайно в района хора бяха натикани във „временни подслони“. Реакциите бяха различни. Част от гражданите крещяха и ругаеха хората с автомати и предпазни маски, други припадаха. Трима получиха инфаркт. В сърцето на Уест Сайд започнаха погроми. Бандити и скитници трошаха витрините на магазините и ги разграбваха. Хората в Оук Парк се хванаха за мобилните си телефони. Вероятно по инстинкт, за да споделят своя гняв или да заснемат случващото се. Но в общ план обикновените граждани изпълняваха заповедта. Това изненада Вашингтон, но в него нямаше нищо необикновено. Когато ченге в защитно облекло се появи на прага ти с насочен автомат и ти заповяда да не си подаваш носа навън, едва ли имаш голям избор, освен да се подчиниш. А после си стоиш у дома и очакваш нови заповеди.

На пет километра източно от загражденията нощното дежурство на Миси Дейвис обещаваше да се превърне в ад. Миси беше завършила с отличие колежа „Васар“, пета по успех в класа си, но според мнозина би трябвало да е първа. Юридическият факултет на Йейл беше проявил интерес към нея, изпращайки й специално писмо. Последваха го Станфорд и Чикагският университет. В крайна сметка обаче тя предпочете магистратура по журналистика в „Нортуестърн“ и избра класическото интервю в стил Кристиан Аманпур, или по-скоро някаква негова англосаксонска версия. Дори за миг не си беше представяла, че това ще означава безкрайни нощни дежурства. Тя откъсна поредната новина от принтера и я понесе към другия край на нюзрума на Канал 6.

— Миси, разпечатай и прегледа на новините в десет, ако обичаш.

Тед Хендерсън беше прекият й началник и редактор на нощните новини. Тя беше привлякла вниманието му още в началото на интервюто й за работа. Облечен в безупречно колосана синя риза и с черна вратовръзка, той не сваляше поглед от дългите й бедра (които тогава изглеждаха наистина страхотно в рокля на Зак Посен) и й предложи работа само десет минути след началото на интервюто. Тя се усмихна и прие. И ето я сега тук, в ада на нюзрума, напълно под властта на мениджър от средно ниво, почти на ръба на силите си, заета да къса ръкописи и да изпраща бог знае къде безсмислени текстове и кадри.

Миси тръсна разпечатката на бюрото на Тед и се върна на работното си място. Бюрото й беше задръстено от четири телевизионни монитора, включени на каналите на конкуренцията. До тях работеха няколко полицейски скенера и радиостанция за двустранна връзка с подвижните телевизионни станции. Минаваше полунощ. По това време нюзрумът би трябвало да е относително спокоен, но не беше. Преди малко повече от час дойде новината за вероятното разпространение на опасни материали в района на Уест Сайд. Тя веднага изпрати на място Дино Пилици, фотограф ветеран с огромен опит. Оказа се обаче, че той не може да се добере до мястото на инцидента, блокирано от полицията. Нито той, нито Миси имаха обяснение на този факт.

— Току-що получих поредното съобщение от Дино — подвикна тя.

— Какво казва? — попита Тед Хендерсън, без да отмества очи от екрана пред себе си. Не си направи труда да я погледне, защото в нюзрума бяха само двамата.

— Все още не може да стигне до мястото.

— Кажи му да си купи карта, по дяволите!

— Не се е загубил, а просто не може да проникне.

Тед престана да пише и вдигна глава.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Той твърди, че районът е отцепен.

— От кого?

— От полицията. Опитал три различни маршрута, но неизбежно попадал на полицейски заграждения.

Тед стана и се приближи. Миси посочи картата, която беше извадила на един от мониторите.

— Първо пробвал ето тук, на „Медисън“. После тръгнал на юг, описвайки широк кръг, а след това се върнал обратно и излязъл на „Огдън“. Според него става въпрос за точно очертан периметър.

— Какво разбира Дино от периметри, по дяволите?

— Видял е как издигат заграждения.

— Заграждения ли?

— Направил е няколко снимки, но не е успял да се приближи достатъчно, за да разбере накъде отиват камионите.

Тед седна до нея и се зае да изследва картата.

— Какво върви по полицейските скенери?