Майкъл Харви - Подземията на Чикаго

— Вече ти казах. Вероятно заразяване от трета степен. Дойде в десет и трийсет, повториха го половин час по-късно.

— Някакъв адрес?

— Не — поклати глава Миси. — Само локализация в района на Гарфийлд Парк.

— И оттогава нищо, така ли?

— Нищо. Нито от полицията, нито от пожарната.

Миси отпи глътка сода и зачака, нетърпеливо потупвайки с крак.

— Кой друг проявява интерес?

— Може би Канал 5, но не съм сигурна дали са изпратили човек.

— Можеш ли да разбереш?

— Може би.

— В колко часа трябва да вдигнем хеликоптера?

— В четири. Но мога да го уредя и за по-рано.

Тед стана и бавно се насочи към работното си място.

— Нещо ново за ситуацията пред „Кук“?

— Кметът се появи там някъде около шест и обяви, че всичко е под контрол. После ни изгониха. Това беше водещата ни новина на емисията в десет.

— Брой на заразените?

— Единайсет мъртви. Никой не казва колко са заразените.

— Какви са слуховете?

— Според последния става въпрос за ешерихия коли. Преди това беше птичи грип и H1N1. Според някои източници Центърът за контрол на болестите е проявил интерес, но няма нищо официално. Все пак става въпрос за Уест Сайд, нали?

— Имаме ли човек пред „Кук“ в момента?

— Вече ти казах, че ни изгониха. Всички изявления идват от общината. Там през цялата нощ дежури наш екип.

— Свържи се с Дино и му кажи да тръгва към болницата.

Миси посегна към радиостанцията, но в същия миг светна лампата на една от вътрешните линии. Тя притисна слушалката между рамото и главата си и започна да набира текста на поредното разпореждане към фотографа.

— Задръж така — каза тя и натисна някакъв бутон.

— Кой е? — обади се Тед.

— Приели са обаждане по една от външните линии. Някакъв човек твърди, че въоръжена полиция обгражда хората в Оук Парк. Ченгетата носели маски и били облечени в защитни костюми.

— Оук Парк?

— Така казват.

Миси усети някакво дращене в гърлото си и с усилие преглътна.

— Ти чу ли какво казва този човек?

Миси посочи мигащата светлина на конзолата.

— Бил е в колата си, когато са го прекъснали. На втора линия е телефонистката, приела обаждането.

— Набери Дино. А телефонистката ми я прехвърли в офиса на Джим.

Тед се насочи към кабинета на директора на новините, който в момента беше празен.

Миси натисна мигащия бутон.

— Записа ли името и номера на човека, който се обади? Добре, прехвърлям те на Тед Хендерсън…

В същия момент на пулта замига още един бутон. Друга вътрешна линия, този път от охраната. Миси го натисна.

— Какво има, момчета? Тук е доста горещо… — Тя послуша за миг, после добави: — Задръжте така. — Вдигна глава и извика: — Тед!

Гласът й достигна Тед в мига, в който прекосяваше метеорологичното студио на Канал 6. Той спря на място и направи гримаса. Изглеждаше ужасно млад, ужасно блед и ужасно самотен в панталона си в цвят каки и пуловера от „Брукс Брадърс“.

— Имаме си компания! — долетя гласът на Миси.

— Кой? — извика в отговор Тед и прокара пръсти през косата си.

— Трима агенти от Вътрешна сигурност чакат на входа. Настояват да разговарят с нас.

Тед Хендерсън се тръшна на близкия стол и впери поглед в празния екран пред себе си. Часовникът над главата му показваше 0:43 ч.

Малко след три сутринта в тъмната уличка се появи син бус. Маркъс и останалите гледаха как той се насочва към рампата, а вратата на склада се затваря след него. Четиримата, които слязоха от буса, насочиха вниманието си към Рей Рей, пренебрегвайки бандитите, които бавно ги заобиколиха. Единият от тях отвори задната врата и показа на шефа какво има вътре. После извадиха карти и запалиха цигари. Рей Рей слушаше и кимаше. Разговорът продължи почти цял час. После непознатите разтовариха стоката, подредиха я до стената и си тръгнаха.

Рей Рей направи знак на хората си да се приближат. Бяха общо около четирийсет души. Маркъс изостана назад, придържайки грубо бинтованата си лява ръка. Рей Рей им показа стоката. Бидони с бензин, портативни винтоверти, кутии червена боя. Джейс примъкна два железни сандъка в средата на помещението. Рей Рей стъпи на единия от тях и започна да говори.

Всички бяха видели хеликоптерите и бяха чули за загражденията. Някакви глупаци се канеха да излязат на улиците, други вече го бяха направили. Но Рей Рей здраво държеше юздите на хората си и нямаше никакво намерение да ги пусне на свобода. С няколко думи им обясни какво трябва да направят, а после отвори сандъците. В единия имаше пушки, а другият беше пълен с противогази. Разполагаха с два часа до разсъмване. И цял квартал, който трябваше да подпалят.