Ю Несбьо - Полиция

Докато крачеше по улиците на път към служебното жилище в квартал „Грюнерльока“, Катрине беше изцяло потънала в мислите си. Не забелязваше веселите лица, тръпнещи от нетърпение да се порадват на мимолетната пролет, на краткия уикенд, на бързопреходния живот.

Даваше си сметка защо проклетият „код“ не им дава мира. Защото отчаяно се опитваха да открият причинно-следствена връзка, логика в случващото се. И най-вече защото не разполагаха с други податки. Затова се мъчеха да почерпят информация от символи, в които вероятно изобщо не бе вложено особено значение.

Забила поглед в тротоара, Катрине удряше с токчета по асфалта, отмервайки ритъм, в който повтаряше мислено мантрата: направи го още веднъж, изрод такъв. Направи го още веднъж и ще видиш.

Хари стискаше дългата ѝ коса. Лъщяща, черна и толкова плътна и мека, все едно държеше не коса, а кадифен шнур. Той дръпна, главата ѝ се отпусна назад. Виждаше как гръбнакът се извива като змия под парещата ѝ потна кожа. Стоновете ѝ напомняха сподавено ръмжене, извиращо от гърдите ѝ. Гневен израз на неудовлетвореност. Понякога се любеха кротко, тихо, лениво като в бавен танц. Друг път — все едно се биеха. Като тази вечер. Възбудата ѝ растеше главоломно. В такива случаи Хари сякаш гасеше пожар с бензин. Възбудата ѝ нарастваше, ставаше неконтролируема и той често се опасяваше, че това няма да свърши добре.

Роклята ѝ лежеше на пода до леглото. Червена рокля. Изглеждаше греховно красива в червено. Боса. Не, не беше боса. Хари се наведе напред и вдиша аромата ѝ.

— Не спирай — простена тя.

Опиум. От Ракел знаеше, че тръпчивото ухание е екстракт от потта от кората на арабско дърво. Не пот, а сълзи. Сълзите на принцеса, побягнала от Арабия заради забранена любов. Принцеса Мурра. Животът ѝ завършил нещастно, ала Ив Сен Лоран изкупил сълзите ѝ на баснословна цена за литър.

— Не спирай, искам още по-…

Сграбчи ръката му и я долепи към гърлото си. Хари стисна предпазливо. Усети вените и напрегнатите мускули на тънката ѝ шия.

— По-силно! По-…

Той се подчини и гласът ѝ секна, защото Хари беше прекъснал притока на кислород към мозъка ѝ. Тази игра докарваше Ракел по полуда и Хари се включваше, за да ѝ достави удоволствие. Този път обаче усещането беше различно. Мисълта, че я държи изцяло във властта си. Че може да прави с нея каквото си поиска. Погледна червената ѝ рокля и усети как се издува до пръсване и вече не може да го спре. Затвори очи и я видя пред очите си. На четири крака се обърна бавно към него. Косата ѝ промени цвета си. Позна я. Подбелени очи и синини по врата, осветени от лампата на криминален експерт.

Хари си дръпна ръката. Ракел обаче свърши. Вцепени се, а след миг се разтрепери като простреляна кошута в секундата преди да се строполи на земята. После умря. Свлече се, опря чело о матрака и от гърдите ѝ се откъсна жален стон. Замръзна, сякаш коленичила за молитва.

Хари извади члена си. Ракел изхленчи, обърна се и го изгледа укоризнено. Обикновено той изчакваше тя да му даде знак, че е готова за раздялата.

Хари я целуна по тила, смъкна се от леглото, грабна боксерките с марка „Пол Смит“, които тя му бе купила от летище по маршрута между Осло и Женева, бръкна в джоба на дънките си, метнати върху облегалката на стола, слезе в дневната, седна на един стол и се загледа през прозореца. Нощният мрак се бе сгъстил максимално и въпреки това Хари различи силуета на възвишението Холменколен върху небосвода. Запали си цигара.

Чу тихите ѝ стъпки зад гърба си. Тя го погали по тила.

— Има ли нещо?

— Не.

Ракел седна на подлакътника, притисна нос към вдлъбнатината в ключицата му. Още топлата ѝ кожа ухаеше на Ракел и на секс. И на сълзите на принцеса Мурра.

— Опиум — промърмори Хари. — Интересен избор на име.

— Не ти ли харесва?

— Харесва ми — Хари издуха дим към тавана. — Но е доста… натрапчив.

— И ми го казваш чак сега? — погледна го Ракел.

— Преди изобщо не съм се замислял. Чак след като ме попита.

— Заради алкохола ли е?

— Какво?

— Алкохолът в парфюма ли те смущава?

Хари поклати глава.

— Нещо не е наред. Познавам те, Хари. Разтревожен си, напрегнат. Виж само как пушиш. Засмукваш цигарата, все едно вътре е последната капка вода на земята.

Хари се усмихна. Погали настръхналата кожа на гърба ѝ. Тя го целуна по бузата.

— Щом не е алкохолна абстиненция, значи е другото.

— Кое собствено?

— Полицейска абстиненция.

— А, това ли…