Ю Несбьо - Полиция

— Единицата означава действие, а нулата — пасивност — продължи Беате. — Ще го направя, няма да го направя. Ще го направя, няма да го направя. Единица. Нула. До безкрайност.

— Все едно къса листенца на маргаритка — промърмори Бьорн.

Смълчаха се. Чуваше се само вентилаторът на компютъра.

— Матрицата завършва с нула — отбеляза Ауне. — Пасивност. Няма да го направя.

— Може да е прекъснал кода, защото е дошло време да слезе от трамвая.

— Случва се серийните убийци да прекратят поредицата, да изчезнат и повече да не се появят — напомни Катрине.

— Това са изключения — възрази Беате. — Нула или не, кой от вас вярва, че полицейският касапин ще спре? Столе?

— Катрине разсъждава правилно, но се боя, че убийствата няма да спрат.

Катрине едва се сдържа да не изрече на глас размислите си. За разлика от Ауне тя се боеше от обратното: че сега, когато му дишаха във врата, коварният убиец ще спре да сее смърт и ще потъне вдън земя. Според Катрине жертвата си струваше. Тя беше склонна да прежали още един колега, стига да пипнат Валентин. Колкото и налудничава да беше тази мисъл, Катрине не можеше да я прогони. Би понесла новината за още един погубен полицай, но не и мисълта, че Валентин ще се измъкне. Размърда устни в беззвучно заклинание: направи го още веднъж, изрод такъв, и тогава ще видиш. Посмей още веднъж.

Мобилният ѝ телефон звънна. Позна номера на Съдебна медицина и вдигна.

— Здравей, проверихме дъвката от делото за изнасилване.

— И? — Катрине усети как сърцето ѝ започна да изпомпва по-активно кръвта по тялото ѝ. По дяволите всички неподплатени версии. Сега щяха да се сдобият с неопровержими доказателства.

— За жалост не открихме следи от биологичен материал.

— Какво? — Все едно я поляха с кофа леденостудена вода. — Но… но нали дъвките попиват много слюнка?

— Уви, понякога слюнката изсъхва. Ако настояваш, ще повторим експертизата, но с тези убийства на полицаи…

Катрине затвори.

— В дъвката не са открили нищо — съобщи тя на колегите си.

Бьорн и Беате кимнаха. Катрине сякаш забеляза известно облекчение у Льон.

Някой почука на вратата.

— Влез! — извика Беате.

Катрине прикова поглед в желязната врата. Обзе я неочаквана сигурност, че е той. Русият исполин. Размислил е, обнадежди се тя, и идва да ни избави от тази безизходица.

Вратата се отвори. Катрине изруга наум. Влезе Гюнар Хаген.

— Как върви?

Беате се протегна и изпъна ръце над главата си.

— Следобед в трамвай 11 или 12 не се е качвал мъж с описанието на Валентин Йертсен. Анкетата сред пътниците и живущите наоколо не даде резултат. В превозните средства по линията продължават да дежурят колеги, но възлагаме по-големи надежди на утре сутринта.

— Разследващата група пита дали полицейското присъствие в трамваите е свързано с убийствата на колеги от системата.

— Слуховете се разпространяват бързо — отбеляза Беате.

— Прекалено бързо. Скоро ще стигнат и до Белман.

Катрине се взираше упорито в екрана. Матрица. Нали точно в това се състоеше най-големият ѝ талант. Именно откривайки закономерност, Катрине даде тласък на разследването на Снежния човек. Единица и нула. Две числа, образуващи единство. Например числото 10? Повтаряща се комбинация? Многократно повтаряща се. Много…

— По тази причина още тази вечер ще докладвам на главния секретар за Валентин — обяви намеренията си Хаген.

— А това какви последствия ще има за нашия екип? — поинтересува се Беате.

— Появата на Валентин в трамвая не е по наша вина. След такова събитие сме длъжни да вземем мерки. Нашият екип си свърши работата. Доказа, че Валентин е жив и е главен заподозрян за убийствата. Ако не го заловим веднага, най-вероятно ще се появи в Берг. Оттук насетне поемат други.

— Ами „поли-ция“? — обади се Катрине.

— Моля? — обърна се с недоумение към нея Хаген.

— Според Столе човек пише неща, дремещи в подсъзнанието му. Валентин е надраскал няколко десетици една след друга. „Поли“ означава „много“. Ако направим връзка с думата „полиция“, това вероятно подсказва, че Валентин възнамерява да убие още полицаи.

— За какво говори тя? — обърна се Хаген към Ауне.

Психологът сви рамене.

— Опитваме се да разтълкуваме драсканиците на Валентин по прозореца в трамвая. На мен например символите ми заприличаха на недовършени букви „d“ и „ø“, тоест „умри“. Но допускате ли, че зад единиците и нулите не се крие нищо друго, освен случайна приумица? Човешкият мозък представлява четириизмерен лабиринт. Всички са били там, но никой не е успял да се ориентира.