Ю Несбьо - Полиция

— Хари Хуле — подхвана той с високия си младежки глас, стана и протегна ръка. — От последната ни среща мина доста време.

— Не си ми липсвал — отвърна Хари и стисна десницата му, забивайки титановата си протеза в дланта му. — За мен винаги си бил лош вестител, Крун. Хубаво ли е кафето?

Крун не му остана длъжен и стегна ръката му в желязна хватка. Явно натрупаните наскоро килограми бяха мускули.

— Кафето е чудесно — усмихна се той с вида на познавач. — Но пак ти нося лоши новини.

— Нима?

— Обикновено не се срещам лично с ответника, в този случай обаче искам да поговорим очи в очи, преди да сключим писмено споразумение. Става дума за Силие Гравсенг — твоя студентка.

— Моя студентка — повтори Хари.

— Бъркам ли?

— Прозвуча ми, все едно я притежавам.

— Ще се опитам да се изразявам по-точно — Крун се усмихна кисело. — Госпожица Гравсенг се обърна направо към мен, вместо към органите на реда, защото се опасява, че ще разпънете чадър.

— Ние?

— Полицията.

— Вече не…

— Имаш дълъг професионален стаж в полицията, а в качеството си на преподавател в Полицейската академия продължаваш да си част от системата. Силие Гравсенг се бои, че ако поиска да подаде оплакване за изнасилване в полицията, колегите ти ще се опитат да я разубедят. А противопостави ли се на препоръките им, ще срещне спънки в бъдещата си професионална кариера.

— Какви ги говориш, Крун?

— Не се ли изразих съвсем ясно? Снощи точно преди полунощ си изнасилил Силие Гравсенг тук, в този кабинет.

Настъпи мълчание. Крун следеше зорко реакцията на Хари.

— Не мога да използвам това наблюдение в съда, Хуле, но не ми изглеждаш особено изненадан. Този факт потвърждава легитимността на показанията на моята клиентка.

— Значи нейните показания се нуждаят от допълнително удостоверяване?

Крун долепи върховете на пръстите си:

— Надявам се, осъзнаваш тежестта на подобно обвинение, Хуле. Ако му се даде широка гласност, животът ти ще се преобърне с краката нагоре.

Хари се опита да си го представи в адвокатска тога. Съдебната процедура. Обвинителният показалец, насочен срещу Хари на подсъдимата скамейка. Силие избърсва храбро потеклата сълза. Смаяните, изпълнени с негодувание лица на съдебните заседатели. Хладният фронт от присъстващите в залата. Неуморното скрибуцане на графита на вестникарските карикатуристи върху скицника.

— Единствената причина да се явя аз, вместо двама полицаи, натоварени да те отведат с белезници по коридорите на Академията под погледите на колеги и студенти, е, че евентуален показен арест би уронил престижа и на моята клиентка.

— В смисъл?

— Сещаш се. Ще ѝ лепнат етикета „онази, която изпрати наш колега зад решетките“. Доносницата. Доколкото ми е известно, в полицията подобни постъпки не се толерират.

— Прекалил си с филмите, Крун. Полицаите искат изнасилваните да бъдат разобличавани, независимо кой е заподозреният.

— Освен това един съдебен процес крие рискове от психически срив за младо момиче, на което му предстоят важни изпити. Понеже Силие не е посмяла да съобщи в полицията и е изгубила време, докато се реши да потърси помощта ми, голяма част от механичните и биологичните следи вече са заличени. Това предполага, че делото ще се проточи повече от обикновено.

— С какви доказателства разполагате?

— Охлузвания, следи от нокти, скъсана рокля. Ако поискам екип криминалисти да обследва този кабинет, сто процента ще открият влакна от същата тази рокля.

— Ако поискаш?

— Да. Нося и добри новини, Хари.

— Ти да видиш.

— Ще ти предложа сделка.

— С дявола?

— Ти си интелигентен мъж, Хуле. Знаеш, че нямаме доказателства, които да те уличават пряко. Наясно си как протичат делата за изнасилване. Думата на обвиняемия срещу думата на жертвата. Накрая и двете страни излизат губещи. Потърпевшата — защото я подозират във фриволно поведение и лъжесвидетелстване, а върху подсъдимия, дори да го оправдаят, винаги ще тегне съмнението, че късметът му е помогнал да се измъкне сух. Предвид този крайно неблагоприятен изход и за двамата, Силие Гравсенг предложи решение, към което се присъединявам напълно безрезервно. Нека за малко изляза от ролята си на адвокат на противниковата страна, Хуле. Съветвам те да приемеш предложението ни. Защото в противен случай ще се срещнем в съдебната зала. Госпожица Гравсенг е категорична по въпроса.

— Сериозно?

— Да. Като бъдещ гарант на законността в тази страна тя смята за свой неотменим дълг и грижа изнасилваните да бъдат наказвани. За твой късмет не държи наказанието да е поставено от съд.