Ю Несбьо - Полиция

— В такъв случай шансовете ни да открием очевидци се увеличават — отбеляза Катрине.

— И бъди много предпазлив, Бьорн. Внимавай да не се натъкнеш на някой, който ще го предупреди. Катрине, ти ще ангажираш неколцина колеги утре сутринта да пропътуват целия маршрут по същата линия. Искам още днес двама-трима полицаи да наблюдават пътниците по линиите към парка „Фрогнер“ — в случай че Валентин реши да се върне по същия път. Ясно?

Катрине и Бьорн отидоха да разпределят задачите сред колегите си, а Беате огледа прозореца. Линиите, изписани от пръста му, се бяха разтекли по запотеното стъкло. Беше нарисувал повтарящ се мотив — отвесна черта, а до нея кръгче — който образуваше квадратна матрица.

Едва ли имаше смисъл да се търси послание.

Но Хари често повтаряше: „Независимо дали е свързано с разследването, или не, всичко означава нещо . А ние трябва да започнем да търси оттам, където е светло, където виждаме нещо .“

Беате извади мобилния си телефон и засне рисунката. Хрумна ѝ нещо.

— Катрине, ела!

Брат остави Бьорн да продължи инструктажа сам.

— Как мина снощи?

— Супер. Още сутринта занесох дъвката за ДНК-анализ. Вписах я под входящия номер за изнасилване. Колегите са много заети, но обещаха да тестват дъвката при първа възможност.

Беате кимна замислено. Прокара длан по лицето си.

— Какво означава при първа възможност? Не можем да рискуваме биологичен материал, най-вероятно на убиеца, да бъде забутан сред доказателствата само поради амбицията ни да оберем накрая лаврите.

Катрине сложи ръка на хълбока си и изгледа неистово ръкомахащия Бьорн през присвити очи.

— Познавам една от служителките в Съдебна медицина — излъга тя. — Ще ѝ се обадя да ги пришпори.

Беате кимна колебливо.

— И си сигурна, че Валентин Йертсен не е просто плод на въображението ти, защото си мислила за него? — попита Столе Ауне.

Стоеше до прозореца и гледаше оживената улица под кабинета си. Забързани минувачи. Дали сред тях не се спотайваше Валентин Йертсен?

— Недоспиването често предизвиква халюцинации. Колко часа си спала през последните две денонощия?

— Трябва да ги преброя, преди да ти отговоря — отвърна Беате Льон, а тонът ѝ издаде, че знае, и без да ги изчислява. — Обаждам ти се, защото е нарисувал нещо на прозореца на трамвая. Получи ли емемеса ми?

— Да.

Ауне тъкмо бе започнал сеанса, когато екранът на телефона му светна в отвореното чекмедже. „ПОГЛЕДНИ ИЗОБРАЖЕНИЕТО. СПЕШНО Е. ОБАДИ МИ СЕ.“

Психотерапевтът изпита почти перверзно удоволствие, когато погледна смаяния Пол Ставнес право в очите и заяви, че му се налага да проведе неотложен разговор. Пациентът схвана подтекста: разговор, който е далеч по-съществен от досадното ти мрънкане.

— Веднъж ми спомена, че често наглед безсмислените драсканици на социопатите разкриват какво се върти в подсъзнанието им.

— Да, психолози от университета в Гранада разработиха метод, с който да диагностицират психопатологични личностни разстройства. Но методът изисква пациентите да рисуват по предварително уточнено задание. Пък и онова, което ми изпрати, прилича повече на последователност от символи, отколкото на рисунка.

— Така ли?

— Аз поне виждам две букви „i“ и две „o“. Надпис, който е не по-малко интересен от рисунка.

— Защо?

— Рано сутрин, докато се возиш в трамвая, още кажи-речи в просъница, пишеш неща, продиктувани от подсъзнанието ти. А подсъзнанието обича шифри и ребуси. Понякога те са напълно непонятни, друг път удивително прозрачни, да не кажа банални. Имах пациентка с панически страх от изнасилване. Непрекъснато сънуваше как се събужда посред нощ, защото танково оръдие пробива прозореца на спалнята ѝ и спира до краката ѝ. Пред отвора на дулото висяла бележка с буквите П, Н и С. Странно е защо сама не бе успяла да разкодира това елементарно послание, но умът често замаскира онова, за което всъщност мисли. Защото така е по-удобно, от чувство на вина, страх…

— Какво според теб означават изписаните символи?

— Може да ги е надраскал от скука в трамвая. Не ме надценявай, Беате. По мое време психология записваха младежи, чийто успех не им стигаше за медицина или инженерни науки. Остави ме да помисля и ще ти се обадя. В момента работя с пациент.

— Добре.

Ауне затвори и пак се загледа в улицата. На отсрещния тротоар, на стотина метра в посока към улица „Бугставайен“, имаше студио за татуировки. Трамвай номер 11 минаваше по цялата „Бугставайен“, а Валентин имаше татуировка. Татуировка, с чиято помощ биха могли лесно да го идентифицират. Не беше изключено Йертсен вече да е премахнал татуса при специалист или да го е променил. А надписите по кожата могат да се преобразяват само с помощта на няколко щриха. Полукръг, лепнат за отвесна черта например, прави от нея буквата „D“. А ако пресечеш кръг с диагонална черта, получаваш буквата „Ø“. Ауне дъхна върху прозореца.