Ю Несбьо - Полиция

Лицето на Хуле грейна. Момченцето получи опакована кутия и сега се надяваше да е атомна бомба. Миа потриваше ръце.

— В такъв случай ще се наложи да проверите…

— Направихме го. — Шамар. — Обследвахме го милиметър по милиметър. Проверихме дори пластмасовата тръбичка с абоката, закрепен за ръката му, защото и през тръбичката може да се вкарат въздушни мехурчета. Никъде не открихме и най-миниатюрната следа от убождане. — Миа забеляза как трескавият пламък в очите му угасна. — Съжалявам, Хуле, но докато правехме аутопсията, знаехме, че смъртта е настъпила при съмнителни обстоятелства — тя натърти върху „знаехме“. — А сега трябва да се подготвя за следващата лекция и…

— Ами ако убождането е направено на място, където няма кожа?

— Какво?

— Ако е забил спринцовката в отвор на тялото: в устата, ануса, ноздрите, ушите…

— Интересно, само че в носа и ушите няма подходящи за целта кръвоносни съдове. Колкото до ануса, не е изключено, но вероятността да засегнеш жизненоважни органи е минимална, пък и трябва да си голям специалист, за да улучиш кръвоносен съд на сляпо. Устата също е възможност, защото кръвоносните съдове в нея биха отвели въздушния мехур право в мозъка, а това би довело до бърза и сигурна смърт, ние обаче винаги проверяваме устната кухина. А убождане по лигавицата би предизвикало оток, който няма как да не се забележи при оглед.

Миа виждаше как умът на Хари продължава да работи трескаво. Хуле кимна примирено.

— Беше ми приятно да си побъбрим, Хуле. Ако изникне нещо друго, можеш да споделиш с мен хрумванията си и задочно.

Тя отиде до една стъкленица и потопи сивкава ръка с разперени пръсти, която се подаваше над формалиновия разтвор.

— Задочно — повтори замислено Хари.

Тя въздъхна. Адски досаден тип.

— Може да е действал малко по-хитро.

— Как?

— Спомена за краткия път до мозъка. Може да е действал задочно.

— Какво?!

Миа спря. Видя къде ѝ посочи Хуле. Затвори очи и въздъхна.

— Съжалявам, но според статистиката на ФБР след повторната аутопсия на свидетели, починали преди да дадат показания в съда, делът на убитите от седемдесет и осем процента скача на цели деветдесет и четири.

Миа Хартвигсен поклати глава. Хари Хуле. Източник на неприятности, допълнително натоварване и риск да плащаш за чужди бакии.

— Тук — нареди Беате и таксито свърна към бордюра.

Трамваят стоеше до спирката на улица „Велхавен“. Отпред беше спряла полицейска кола, отзад — още две. Бьорн Холм и Катрине Брат се бяха облегнали на допотопното волво.

Беате плати на шофьора и слезе.

— Е?

— Трима колеги са вътре. Никой от пътниците не е слизал. Чакахме те.

— Това е единайсети номер, а аз казах дванайсети…

— След спирката до кръстовището в „Маюрстюа“ са сменили номера, но трамваят е същият.

Беате се завтече към предната врата, почука силно и вдигна значката си. Механизмът се отвори с пъхтене, тя се качи. Кимна на униформения полицай, въоръжен с „Хеклер и Кох P30L“.

— След мен — нареди тя и тръгна към дъното на претъпканото превозно средство.

Докато си проправяше път, оглеждаше лицата. Пулсът ѝ се ускори, когато приближи следите от пръста на Валентин по запотения прозорец. Беате даде знак на полицая да внимава и извика на седналия до прозореца мъж:

— Ей, вие! Да, точно вие!

Онзи се обърна. По изплашеното му лице червенееха гнойни пъпки.

— Аз… такова… не съм си забравил картата нарочно. Няма да се повтори, обещавам.

Беате затвори очи и сподави напиращата на устните ругатня. Кимна на полицая да я последва. Стигнаха до най-задните седалки, но не откриха Валентин. Беате извика на ватмана да отвори вратата в дъното и слезе.

— Е? — посрещна я Катрине.

— Духнал е. Разпитайте всички пътници. След час ще са забранили как изглежда и къде е слязъл, ако изобщо си спомнят нещо. Валентин е на около четирийсет и две-три години, висок метър и осемдесет, със сини очи. Сега обаче очите му са разположени малко косо, има къса кестенява коса, изпъкнали скули и тънки устни. И никой да не докосва прозореца, където е писал. Снемете отпечатъци и направете снимки. Бьорн?

— Да?

— Ти поемаш спирките от парка „Фрогнер“ дотук. Ще разпиташ служителите в магазините покрай улицата дали са забелязали мъж с външните белези, които ви описах. Толкова рано сутрин с трамвай обикновено се возят хора, тръгнали или на работа, или на училище, или на тренировка, или да си изпият кафето на някое обичайно място. Пътуването им е обвързано с ежедневен ритуал.