— Къде се дянаха?
Беате се обърна към дрезгавия глас.
Старецът я гледаше въпросително.
— Къде се запиляха всички? — повтори той.
В очите му се четеше страдание. Беате едва преглътна буцата в гърлото си.
— Дали пък… — старецът размаха ракетата — … не са отишли на съседния корт?
Беате кимна бавно.
— Най-вероятно са отишли там. Какво търся тук? Те са на другия корт и ме чакат.
И тесният му гръб закрета към вратата.
Беате тръгна на бърз ход към Маюрстюа. И макар мислите и да бяха заети с въпроси накъде ли се е запътил Валентин, откъде идва и дали ще го хванат, в главата на Беате продължаваше да кънти шепотът на стареца: „И ме чакат.“
Доктор Миа Хартвигсен изгледа продължително Хари Хуле. Скръстила ръце, беше обърнала лявото си рамо към него. Около нея стояха големи сини пластмасови контейнери с отрязани части от човешко тяло. Студентите излязоха от учебната зала към Катедрата по патоанатомия и Хари Хуле — позабравен образ от миналото — влезе със съдебномедицинския доклад от аутопсията на Асаев под мишница.
Резервираната поза на специалистката по патоанатомия не означаваше, че тя не харесва Хари Хуле. Просто появата му винаги предвещаваше неприятности. Докато работеше в полицията, Хуле все ѝ възлагаше прекалено много задачи, които да се свършат в прекалено кратки срокове, и увеличаваше вероятността Миа да се окаже на пангара заради чужди грешки.
— Казах ти, че извършихме задълбочена аутопсия на тялото на Асаев.
— Пропуснали сте нещо — възрази Хари и остави доклада върху една от лъскавите метални маси, където студентите допреди малко режеха човешка плът.
Изпод чаршафа се подаваше мускулеста ръка, отрязана от рамото. Хари прочете бледата татуировка: Too young to die. 21 21 Too young to die (англ.) — Твърде млад, за да умира. — Б.пр.
Да, ама не. Навярно поредният бандит от групировката „Лос Лобос“, гръмнат по време на чистката, с която Асаев бе елиминирал конкуренцията си на наркопазара.
— И кое ти дава основания да смяташ, че сме претупали аутопсията, Хуле?
— Първо, не сте посочили причина за смъртта.
— Много добре знаеш, че понякога тялото не дава никакви индикации. Това съвсем не означава, че смъртта не е била причинена от естествени процеси.
— А в този случай най-естественият процес би бил убийство.
— Знам, че е разполагал с ценни сведения за наркопазара, но всяка аутопсия протича по строго регламентиран ред и не се влияе от чисто субективни съображения. Находките са изцяло обективни. Патоанатомията не се базира на предчувствия.
— Като стана дума за наука — Хари седна на бюрото, — и при аутопсията действа принципът на изпробването на хипотези, нали? Патоанатомът тръгва от определено предположение и проверява дали находките го потвърждават. Прав ли съм?
Миа Хартвигсен поклати глава. Не защото Хари грешеше, а защото посоката, която вземаше разговорът, никак не ѝ допадаше.
— А моята теория е, че Асаев е бил убит от човек, добре запознат с метода ви на работа, затова знае как да ви изпързаля — продължи Хуле с престорено невинна усмивка — същинско момченце, което се опитва да убеди майка си да му купи атомна бомба за Коледа.
Миа отпусна тежестта на другия си крак. Обърна дясното си рамо към Хари.
— И?
— Ти как би подходила, Миа?
— Аз ли?
— Наясно си с всички хитрини в занаята. На мястото на убиеца как би измамила патоанатомите?
— Да не съм заподозряна?
— До доказване на противното.
Чак сега Миа забеляза тънката му усмивка. Какъв шмекер!
— Оръжие на убийството? — попита тя.
— Спринцовка.
— И защо точно спринцовка?
— Инжектирал е някакво вещество.
— Но каквото и вещество да е инжектирал, ще го открием в кръвта на убития. Виждам една-единствена възможност…
— Каква? — Хари се усмихна, все едно вече бе успял да постигне своето.
Какъв досадник. Иде ти хем да му зашлевиш шамар, хем да го разцелуваш.
— Въздух.
— Какво?
— Най-древният и все още ненадминат трик от наръчника. Инжектираш голямо количество въздух в кръвния поток на жертвата. Мехурчетата блокират кръвообращението, кръвта не стига до жизненоважни органи — сърцето и мозъка например — и човекът умира. Бързо и без следи от инжектирана субстанция. Съсиреците често се появяват в организма спонтанно, без да са обусловени от външна намеса. И така случаят приключва без последствия за убиеца.
— Но убождането личи, нали?
— Ако е направено с тънка игла, може да се открие само след изключително щателен оглед на кожата по тялото му.
Читать дальше