Ю Несбьо - Полиция

— Сега ме чуй хубаво. До вратата ли стоиш?

— Да. Защо?

— Охраната сигурно си е отишла. Виждаш ли някакви хора наблизо?

— Какви хора?

— Каквито и да е!

— На площада пред „Шато Ньоф“ стои някакъв тип.

— Той видя ли Силие да си тръгва?

— Да.

— Чудесно! Отивай веднага при него. Поискай името и адреса му и не се отделяй от него, докато не дойда да те взема.

— Защо ще идваш?

— Ще ти обясня после.

— И къде ще се возя? В багажника на колелото ти?

— Ще ти призная една тайна: имам и една таратайка. Дай ми двайсет минути.

— Добро… утро? — промърмори Бьорн Холм, присви очи срещу часовника и се запита дали още не сънува.

— Спиш ли?

— Не, не — Бьорн облегна глава върху рамката на леглото и притисна телефона към ухото си, все едно така ще скъси разстоянието помежду им.

— Само да ти кажа, че взех проба от дъвката, открита под седалката на Митет — съобщи Катрине Брат. — Може да е на убиеца, но може и да се лъжа.

— Аха.

— И според теб ли само ще си загубя времето?

Бьорн долови разочарование в гласа ѝ.

— Защо питаш мен? Нали ти си специалист по работни версии? — Бьорн съжали, че не измисли нещо по-окуражително.

В последвалото затишие той се зачуди дали и Катрине си е легнала.

— Мда — въздъхна тя. — В хранилището се случи нещо странно.

— Какво? — Бьорн се усети, че прекали с ентусиазма.

— Докато търсех доказателствата по делото „Митет“, чух как някой влезе. Може да си внушавам, но на тръгване забелязах, че кутиите са разместени. Погледнах етикета на една, която изпъкваше малко пред другите…

Бьорн Холм предположи, че Катрине също си е легнала, защото долови нещо отпуснато в гласа ѝ.

— Пишеше „Дело «Рене Калснес»“.

Хари заключи тежката врата и се сбогува със сутрешната светлина.

Пое през студената, мрачна къща и влезе в кухнята. Тръшна се на един стол. Разкопча си ризата. Процедурата отне доста време.

Студентът, облечен в камуфлажни дрехи, се стресна, когато Хари го помоли да изчака навън с него идването на колегата му.

— Ама това е съвсем обикновен тютюн! — оправда се той и подаде цигара на Хари.

Арнолд дойде. Снеха показанията на студента, накараха го да се подпише под тях, качиха се в прашния фиат с неизвестна година на производство и подкараха право към Експертно-криминалния отдел, където неколцина технически лица дежуреха заради последното убийство на полицай. Криминалистите съблякоха Хари. Двама се заеха да оглеждат дрехите и бельото му, а други двама провериха гениталиите му със светлина и контактна хартия. После го накараха да напълни пластмасово контейнерче със семенна течност.

— Гледай да изкараш всичко, Хуле. Дано ти стигне чашката. Тоалетната е в дъното на коридора. Представи си нещо приятно.

— Мхм.

Докато се отдалечаваше към тоалетната, Хари долови сподавения смях в гласовете им.

Представѝ си нещо приятно.

Хари посегна към копието от доклада. Беше помолил Хаген да му го изпрати лично и без излишен шум. Макар документът да съдържаше предимно медицински термини на латински, Хари беше запознат с част от тях. А те стигаха, за да разбере, че Рудолф Асаев е починал от мистериозна и необяснима смърт — както бе и живял. Поради липса на данни за криминално деяние патоанатомите бяха посочили, че смъртта е настъпила вследствие от мозъчен кръвоизлив. Инсулт. Често срещано нарушение в кръвообращението.

Опитен детектив като Хари обаче знаеше, че такива неща не се случват просто така. Свидетели, притежаващи ключови сведения по знакови дела, не умират случайно. Какво му беше подхвърлил Арнолд? В деветдесет и четири процента от случаите, когато показанията на свидетеля имат потенциала да вкарат някого в затвора, той умира от насилствена смърт.

Парадоксалното беше, че Хари също щеше да пострада от показанията на Асаев. И то сериозно. Тогава защо продължава да нищи случая? Защо просто не се благодари на съдбата за сполучливата развръзка и не продължи напред? Много просто. Защото беше непоправимо увреден.

Хари захвърли доклада в другия край на дъбовата маса. Реши още утре да го обяви за недействителен. Сега се нуждаеше от сън.

Представѝ си нещо приятно.

Хари стана, съблече се и влезе в банята. Застана под душа и се обля с гореща вода. Усети как изгаря кожата му. За наказание.

Представѝ си нещо приятно.

Изсуши се, легна под чистите бели чаршафи в двойното легло, затвори очи и се опита да заспи, изпреварвайки мислите си. Те обаче го връхлетяха преди съня.