Ю Несбьо - Полиция

„I’ll be back“ 20 20 „I’ll be back.“ (англ.) — тук: „Няма да оставя нещата така.“ — Б.пр. , написа Хари и го изпрати. На числата отговори с три думи. Нямаше нужда от повече. Стигаха да покажат на Олег, че е насреща. До следващата размяна на лаконични есемеси можеше да минат и седмици. Хари отново пъхна слушалките в ушите си и си пусна парчето, което Олег му изпрати по Dropbox без съпровождащ коментар. Бандата се казваше „The Decembrists“ и повече подхождаше на Хари. Олег предпочиташе по-тежки неща. В ушите му се разнесе самотна китара „Фендер“ с чисто, топло звучене, каквото може да възпроизведе само лампов усилвател за китара, но не и транзисторен — освен ако не е дяволски добър — и се надвеси над следващото контролно. Студентът беше отговорил, че след пиковия ръст на убийствата през седемдесетте техният брой за година остава непроменен. Към настоящия момент в Норвегия годишно се извършвали около петдесет убийства — или приблизително едно на седмица.

Хари усети колко задушно е станало в кабинета му. Трябваше да проветри.

Студентът беше запомнил, че разкриваемостта възлиза на около деветдесет и пет процента и определяше броя на неразкритите през последните двайсет години убийства съответно на около петдесет, а на неразкритите през последните трийсет — на седемдесет и пет.

— Петдесет и осем.

Хари се сепна. Гласът стигна до мозъка му преди парфюма. Лекарите му бяха обяснили причината: злоупотребата с цигари и алкохол е нанесла непоправимо увреждане на обонянието му — или на олфакторните неврони, казано по научному. Въпреки това Хари веднага разпозна парфюма: „Опиум“ на Ив Сен Лоран. Стоеше в банята в Холменколен. Дръпна рязко слушалките от ушите си.

— Петдесет и осем през последните трийсет години — уточни тя. Беше се гримирала. Носеше червена рокля и пристъпваше боса. — Но статистиката на „КРИПОС“ не обхваща норвежките граждани, убити в чужбина. Данни за тях могат да се намерят в Централното статистическо бюро. За същия период техният брой е седемдесет и двама. Това покачва значително разкриваемостта. Главният секретар не пропуска да го подчертае в авторекламите си.

— Как влезе? — Хари отдалечи стола си от нея.

— Понеже съм отговорник на групата, имам ключ — Силие Гравсенг седна на ръба на бюрото. — Въпросът е, че по-голямата част от убийствата в чужбина са резултат от хулигански нападения и убийците най-вероятно не познават лично жертвите си.

Хари забеляза как изпод роклята ѝ се подават загорели от слънцето бедра и колене. Навярно наскоро бе ходила на почивка.

— А разкриваемостта на този тип престъпления у нас е много по-ниска, отколкото в страните от нашата категория. Всъщност е плашещо ниска — Силие наведе глава към рамото си. Няколко влажни руси кичура паднаха над лицето ѝ.

— Нима?

— Да. Само четирима разследващи в Норвегия могат да се похвалят със стопроцентова разкриваемост. Един от тях си ти…

— Не съм сигурен дали не грешиш.

— Аз обаче съм.

Тя му се усмихна и примижа, все едно я заслепяваше ниско следобедно слънце. Размаха босите си крака, сякаш седеше на крайморски пристан. Не откъсваше поглед от Хари, опитвайки се да изтръгне очните му ябълки.

— Какво търсиш тук посред нощ?

— Бях на тренировка в залата за бойни изкуства — посочи раницата на пода и сви дясната си ръка. На нея се очерта дълъг, но ясно оформен бицепс.

Инструкторът по ръкопашен бой веднъж спомена пред Хари, че Силие слагала част от момчетата в малкия си джоб.

— Тренираш сама толкова късно?

— Нали трябва да усвоя техниките. Дали ти няма да ми покажеш как се поваля заподозрян?

— Кажи ми, Силие — Хари си погледна часовника, — по това време не трябва ли…

— Да спя? Не мога да заспя, Хари. Непрекъснато мисля…

И Силие нацупи кокетно яркочервените си устни и сложи показалец пред тях. Хари усети прилив на раздразнение.

— Радвам се, че мислиш, Силие. Продължавай в същия дух, а аз ще продължавам с… — кимна към купчината контролни.

— Не ме попита за какво мисля, Хари.

— Нека ти изясня три неща, Силие. Първо, не съм ти душеприказчик, а преподавател. Второ, нямаш работа в това крило на сградата без предварителна уговорка. И трето, за теб не съм Хари, а господин Хуле. Ясно?

Той усети, че говори с прекалено строг глас. Видя как очите ѝ се разшириха от учудване. Тя махна пръста от устните си. Престана да се цупи.

— Мисля за теб, Хари — прошепна тя и избухна в пронизителен смях.

— Предлагам да спрем дотук, Силие.